Кевин недоволно вдигна рамене, но Жерар знаеше, че брат му не беше и наполовина толкова кръвожаден, колкото се представяше. Той просто не беше на себе си от тревога. За него, за Жерар.
Ала когато Луси излезе от трюма, Жерар също загуби самообладание. Изрично й беше забранил да слиза на долната оръдейна палуба, защото се страхуваше, че ще се наложи да си послужат с оръдията. Но ако се съдеше по черното петно на носа и виновното й изражение, тя бе пренебрегнала заповедта му и беше прекарала времето си в подреждане на гюллета и бъчвички с барут.
Той се запъти към нея, за да я предпази от любопитните погледи на новите пасажери, но един ликуващ вик го спря на половината път.
— Луси! Луси, момичето ми, ти ли си това?
Загрижеността му отвори отново раната в душата й и тя избухна в плач. Хауъл кихна силно няколко пъти, отблъсна услужливите ръце и се втурна през палубата към Луси.
Тя стоеше като вкаменена. Едва откъснала се от шума на оръдейната палуба, и се озова в добре познатата, но абсолютно мокра прегръдка на лорд Хауъл. Той я поздрави с такава сърдечност, като че беше собствената му дъщеря. Нежността му отвори отново раната в душата.
— Я какво приключение си преживяла! Не е лошо, малката, никак не е лошо. Бедният ти баща едва не полудя от мъка. За малко да го изправят пред военен съд, задето се измъкна тайно с кораб от кралската военна флота, без да изчака позволението на Негово величество. Естествено нашият крал прояви великодушие, нали и той има деца, особено когато Лусиен се върна съкрушен и отчаян, че не е могъл да те освободи.
Съкрушен, ами, помисли си цинично Луси. Сигурно с пяна на устата, защото е беснеел от гняв.
Не й се наложи да формулира подходящ отговор, защото лорд Хауъл насочи цялото си внимание към предната палуба. Изненадата беше толкова силна, че челюстта му увисна, а очите му се разшириха.
— Клермон? Вие ли сте това, момчето ми? А аз си мислех, че след отвличането на Луси ви е било срам да се покажете пред хората и сте избягали. Велики боже, нямах представа, че Лусиен ви е изпратил да спасите дъщеря му! Виждам, че сте свършили чудесна работа. Истински герой, така да се каже!
Луси спря да диша и затвори очи от страх да не се издаде. В сърцето й нахлу нова надежда. Много добре знаеше, че адмиралът не беше разкрил идентичността на Жерар, за да запази в тайна собствените си злодеяния.
— Моля те, мили боже, моля те — зашепна тихичко тя, докато Жерар слизаше от предната палуба. — Моля те, накарай го да се смири.
И той го направи — но как! Мина през палубата с такава небрежна елегантност, че устата й пресъхна от копнеж.
— Спестете ми хвалебствените химни, сър — проговори спокойно той. — Жерар Клермон вероятно щеше да се впечатли от доброто ви мнение за него, но аз ви уверявам, че капитан Дуум изобщо не се интересува какво говорят хората.
31
Луси затисна устата си с две ръце, за да не изпищи.
За чест на лорд Хауъл трябва да кажем, че беше искрено смаян и никак не се зарадва на факта, че бе уловил такава невероятна плячка.
— Нима твърдите, че Жерар Клермон и капитан Дуум са едно и също лице?
Кевин скочи като невестулка от фокмачтата.
— Глупости! Той е само един жалък лъжец! Аз съм капитан Дуум!
Без да се обърне, Жерар замахна с юмрук и удари брат си в лицето. Кевин се просна на дъските като поразен от гръм.
— Аз съм капитан Дуум — повтори без капка разкаяние Жерар. — Той е в безсъзнание.
Луси се втурна към него и той въздъхна примирено, знаейки, че не може да се справи с нея по същия начин като с Кевин. Ако видеше отчаянието на лицето й, лорд Хауъл щеше да нареди да оковат във вериги и двамата. Затова я сграбчи за раменете, като представи сцената така, сякаш я бе взел за заложник. Извади пистолета от джоба на панталона си и го опря в слепоочието й.
— Ако не искаш да танцуваме следващия валс под бесилката, трябва да бъдем убедителни — пошепна в ухото й той.
За Луси не беше проблем да бъде убедителна. Тя не беше на себе си. Жерар беше същият тиран като баща й, който си беше присвоил правото да решава бъдещето й, без да я попита какво мисли.
— Защо си призна, идиот такъв! — изсъска вбесено тя, докато се опитваше да се освободи от грубата му прегръдка.
— Той е умна глава — отговори Жерар през здраво стиснати зъби и изохка, когато токът й болезнено улучи стъпалото му. — Нямаше да мине много време и щеше да открие истината. Чуй ме, по дяволите! Нямаме много време. Щом пристигнем в Лондон, ще идеш веднага при Смити.
— А вие, сър, ще се запътите право към ада — отговори гневно тя.
Връщането й към учтивото „сър“ не предвещаваше нищо добро. Жерар се побоя, че в гнева си тя щеше да обвини и себе си, и я смушка силно с пистолета.