Оказа се много по-лошо, отколкото очакваше. След два часа Жерар правеше отчаяни опити да остане равнодушен, докато Сноу чернеше името му, рисуваше го като алчно чудовище, което си е направило грозна шега с един прославен адмирал и е дискредитирало короната и кралската флота. Настроението на тълпата бавно се обръщаше. Съдебните заседатели тайно му хвърляха злобни погледи.
— Тълпата е изменчива — пошепна зад него Кевин и Жерар долови страх в гласа му. Точно от това се беше опасявал. Не искаше Кевин да разбере по този начин, че големият му брат не е безсмъртен.
— Не казвай, че не съм те предупредил — отвърна той, внимавайки тонът му да прозвучи безгрижно. — Когато Сноу свърши речта си, сигурно ще се чуят викове за линч.
Докато баща й произнасяше унищожителните си обвинения, Луси седеше спокойно и не погледна нито веднъж към Жерар.
Когато адмиралът завърши със сърцераздирателен призив за справедливост, Жерар въздъхна облекчено. Подпирайки се тежко на бастуна си, Сноу се върна на мястото си. Позата му беше толкова театрална, че Жерар едва не за ръкопляска. Ала когато Луси удостои негодния си баща с нежна усмивка, той изохка и нервно задърпа веригите си.
Прокурорът събра разпилените си документи, разгледа задълбочено един от тях с лупата си и накрая издигна носовия си глас.
— Желая да извикам като свидетелка от страна на обвинението. — Той направи кратка пауза и се покашля. — Мис Лусинда Сноу.
34
Жерар падна на пейката като смъртоносно улучен. Исусе, по-добре веднага да го бяха обесили, отколкото да преживее това тук! Дори топлата ръка на Кевин не успокои болката му.
— Комплименти! — опита се да го развесели шепнешком Кевин. — Когато искаш да накараш една жена да те мрази, ти го правиш отлично.
Залата отначало се развълнува, но когато Луси застана на мястото за свидетелите, всички замлъкнаха в очакване. Тя приседна на самия край на грубия дървен стол, като че беше принцесата, пожелала да накаже бедния рицар, задето се е осмелил да се докосне до полата й. Тя скръсти ръце в скута си и погледна в очакване съдията. Жерар хвърли бърз поглед към Лусиен Сноу, очаквайки да го види гордо изпъчен, но адмиралът беше като поразен от гръм.
Естествено! Блюстителят на обществения морал не можеше да одобри излагането на дъщеря си на публичното внимание. Очевидно Луси сама беше измислила този акт на отмъщение. Жерар меланхолично поклати глава, учудвайки се как Луси можеше да изстиска и последната капка кръв от сърцето му, а то да продължава да бие само за нея.
— Мис Сноу — започна разпита прокурорът, — бихте ли идентифицирали човека, който миналия октомври получи място на охранител в дома ви? — При думичката „охранител“ в залата избухнаха смехове.
— Естествено. — Показалецът в тънка ръкавица посочи обвинително Жерар, без лицето й да издаде и най-леко вълнение. За да й отговори по подобаващ начин, обвиняемият се разположи удобно на пейката и я погледна право в очите.
— Вие сте уважавана млада дама, извънредно интелигентна — продължи прокурорът. — Предполагам, че обвиняемият още от самото начало ви е дал основания да го подозирате?
— Не, сър, никакви. — Луси говореше толкова тихо, че зрителите бяха принудени да мълчат и да не мърдат. Залата утихна. Само от време на време някой си поемаше дъх или прошумоляваха попи. — Мистър Клермон се държа като рицар. Беше се заклел да пази живота ми като своя собствен.
Объркването на Жерар нарасна, но изобщо не можеше да се сравни със състоянието на прокурора. Очевидно това не бяха отговорите, които бяха упражнявани в задните стаички на съда.
Залата беше хладна и ставаше течение, но изпод перуката на прокурора потекоха вадички пот.
— Ами… аха… Неприятно ми е да ви засегна, мис, но съдът трябва да приеме, че негодникът е успял да ви измами.
Луси го погледна обвинително с големите си очи на сърна.
— О, не, сър. Мистър Клермон винаги е зачитал чувствата ми и поне два пъти ми спаси живота.
Жерар постепенно осъзна, че се подготвяше обрат. Адмиралът беше неестествено тих. Восъчно бледото лице беше замръзнало в гримаса, която иначе никога не би показал на публично място.
Уплашеният прокурор извади от джоба на робата си голяма кърпа и обърса запотеното си лице. Той зяпаше Луси, като че имаше насреща си ненормална, и тълпата започна да подхвърля неодобрителни забележки.
— Вероятно той само се е опитал да спечели доверието ви, мис Сноу. За да ви отвлече по-лесно.
Луси погледна Жерар с големите си сиви очи, изпълнени с толкова нежност, че той беше готов да умре на място и да спести на короната разходите по екзекуцията. Наистина ли е толкова отмъстителна? — запита се объркано той. Какво дяволско наказание му беше подготвила?