Слънцето се отразяваше в стъклата на очилата и скриваше очите му. Тогава Луси се запита дали пък не беше надарена с развинтената фантазия на майка си. Беше решила, че мъжът не е особено едър, но той я надвишаваше с цяла глава. Когато посегна и взе ръката й, тя бе готова да повярва, че ще я поднесе към устните си, и изпита ужасна неловкост, но той само я стисна с извънредна почтителност.
— Простете непочтителното ми държание — извини се тихо Клермон. — Но нямах представа, че ще се грижа за сигурността на толкова възхитителна млада дама.
Признанието очевидно не го радва, установи Луси. А това собственическо, топло ръкостискане беше изнервящо! Упоритата й уста отказа да даде дори еднословен отговор.
— Лусинда! — изграчи баща й и тя подскочи, като че някой бе подпалил фитил под стола й. Адмиралът продължи с обичайната тирада: — Забрави ли добрите си маниери, момиче? Изправи гърба! Вдигна главата! Стегни коленете! — Той извъртя очи и завърши с една от любимите си саркастични литании: — Небето ми е свидетел, че ако майка ти се беше придържала към тези правила, щеше да спести на всички ни големи ядове.
Луси си наложи вледеняващата обвивка на достойното поведение и склони глава.
— Радвам се да се запозная с вас, мистър Клермон. Лусинда Сноу. Моите…
— Обзалагам се, че приятелите ви наричат Луси — прекъсна я весело той и се приведе леко напред, при което очите му се появиха иззад стъклата на очилата.
Луси хладно издърпа ръката си.
— Някои. Но вие, сър, можете да ме наричате „мис Сноу“.
— За мен е чест. — Краткият поклон и показа противното. Дръзкият поглед беше изпълнен с подигравка и не съдържаше нито капчица от покорността, която тя беше свикнала да очаква от слугите и подчинените на баща си. Този невъзпитан тип дори не се извини, преди да й обърне гръб! Луси се вгледа в широките рамене, трепереща от гняв. Защо баща й беше назначил този отвратителен мъж за неин личен охранител?
Клермон остана насред стаята с шапка в ръка и изчака, докато адмиралът връчи на мистър Бенсън банкова полица за значителна сума и зарадваният адвокат се оттегли с многобройни поклони. След кратка покана Клермон се отпусна в креслото на Бенсън, протегна дългите си крака и кръстоса изящните си глезени в кожени ботуши. Адмиралът наля две чашки шери от кристалната бутилка.
Клермон пое чашата с благодарствено кимване.
— Адвокатът ми каза, че онзи пират Дуум се бил заклел да ви преследва до гроба. Имате ли представа на какво се дължи тази враждебност?
— Мъж от моя ранг, който е служил на страната си толкова дълго и толкова предано, няма как да не е настъпил по пръстите няколко криминални елементи. — Адмиралът отпи глътка шери и отвратено изкриви лице. — Според мен този тип е французин. Бог знае, че пожертвах половината от живота си да се бия с французите. А през останалото време водех битки с онези неблагодарни колонисти.
— Но, татко, нали ти казах, че у него няма и следа от френски акцент, нито пък…
— Млъкни, Лусинда. Ако искам да чуя мнението ти, ще те попитам. — Той махна нетърпеливо с ръка в нейната посока, за да я принизи до нивото на зелената папрат в отсрещния ъгъл.
Луси се предаде. Нямаше смисъл да се кара с него. Ако продължеше да го предизвиква, със сигурност щеше да й напомни за френската кръв, която течеше във вените й.
Клермон изпи шерито си на един дъх.
— Простете объркването ми, сър, но адвокатът ми намекна, че ще работя като ваш охранител. Имате ли причини да предполагате, че Дуум или някой от хората му ще се опита да посегне на мис Сноу?
— Веднъж вече я отвлече, нали? Той е един от онези безсъвестни негодници, които не се свенят да крадат и млади момичета, щом могат да послужат на целите им. Освен това Луси е посветена в немалко тайни военни операции, защото ми помагаше да събера материал за мемоарите си. Ако отново падне в лапите на Дуум, за военната флота на Негово величество ще настъпят лоши дни. Сметнах за необходимо да се подготвя за най-неприятното. Ела тук, Лусинда!
Луси скочи от стола си и застана до писалището, смутена както винаги, когато адмиралът я представяше като своя дъщеря.
— Обясни на мистър Клермон какво ще направиш, ако онзи отвратителен пират успее да те отвлече още веднъж.
В напразен опит да избегне пронизващия поглед на Клермон тя потърси спасение в белите си ръкавици.
— Ще откажа да му дам каквато и да било информация, даже да ме подложи на мъчения, и при първия удобен случай ще скоча през борда.