Грубите дъски на пода скърцаха под гневните му стъпки. Целият му грижливо изработен план беше отишъл на вятъра. Очакваше, че ще му възложат да охранява властния адмирал, прославения герой от войните, който отдавна беше прекрачил зенита на славата си. Как да осъществи плановете си, след като беше назначен за бавачка на една сладка госпожичка, която беше изцяло под ботуша на баща си? Адмиралът твърдеше, че искал да опази дъщеря си от Дуум, но Жерар хранеше подозрението, че старият иска по-скоро да се предпази от разкритията, които пиратът щеше да направи пред Луси, ако му се удадеше да я отвлече още веднъж.
Веднага беше разбрал, че Луси е единствената жена, която Лусиен Сноу търпеше в близост до себе си. Даже домашната прислуга се състоеше от бивши моряци, които някога бяха служили на корабите на адмирала, изпитваха страхопочитание към него и му се подчиняваха сляпо. Също като дъщеря му.
Колкото повече нарастваше гневът му, толкова повече портиерската къщичка около него се смаляваше. Високите стаи бяха просторни и в сравнение с досегашните му квартири почти луксозни. Но усещането за теснота се увеличи дотолкова, че черният дим и пламъците на огъня в камината се размазаха пред очите му и го заслепиха.
Той отвори с трясък вратата и избяга под лунната светлина, изпълнена с ароматите на есента. Въздъхна дълбоко и разпери ръце пред очите си, за да се увери, че не бяха кости на скелет.
Прокле слабостта си, извади от джоба си пура и я запали с надеждата ароматният дим да успокои треперещите му пръсти и опънатите до скъсване нерви.
Някъде далече излая куче — тъжно и все пак странно утешително. В сянката на тухления зид, който обграждаше малкото имение, мъжът отметна глава назад и огледа небесния свод. Добре познатите съзвездия танцуваха пред неспокойните му очи като късчета кристал. Те го бяха отвели на много места, някои екзотични, други опасни, трети замайващо красиви — ала никога не беше предполагал, че ще го доведат тук, в този град, в тази къща.
Той погледна сърдито към прозореца на втория етаж, където живееше адмиралската дъщеря. Той беше единственият на фасадата на жълтеникавата каменна къща, който имаше завеси, даже двойни, дантелени и от дамаска. Сега бяха вдигнати и разкриваха осветената вътрешност на стаята. Той бе поискал да живее в портиерската къщичка, за да не се излага на любопитството на домашните прислужници. Може би трябваше да потърси начин да използва лошия обрат на съдбата в своя изгода, вместо да се взира в прозорците на Луси, преследван от спомена за големите сиви очи и пълните устни, които никак не подхождаха на дребното й личице.
Припомни си хладните й пръсти, изискания светски тон, дръзките искри в прекрасните очи винаги когато го поглеждаше.
Той бе очаквал със затаен дъх тиранията на баща й да запали искри на непокорството в душата й. Но нищо такова не се получи. Луси се подчиняваше на баща си като добре дресирано кученце. Повтори урока си като таблицата за умножение, оповести равнодушно волята си да загине геройски в случай, че попадне отново в ръцете на Дуум. Жерар веднага си представи как събитията ще бъдат отбелязани час по час в дневното й разписание:
8.00 — устояване на мъченията
8.30 — скачане през борда
9.00 — изяждане от акулите
За уважаемия адмирал Сноу и за военната флота на Негово величество никоя жертва не беше прекалено голяма!
Хапещ дим изгори гърлото му и развали удоволствието от пурата. Той я изгаси със същата безогледност, с която Лусиен Сноу убиваше жизнеността на дъщеря си, и запрати крайчето надалеч в мрака.
В този момент горе на прозореца се появи силует и Жерар спря да диша. Ала много скоро лицето му помрачня. Момичето беше безтелесно като призрак, макар че под добродетелната нощница се очертаваха привлекателни женски извивки. Светлата коса, прибрана в две дълги плитки, блестеше на лунната светлина като сребро.
Тя се обърна в посока към портиерската къщичка и Жерар се запита дали пък не търсеше него. Това беше невъзможно, но той бе готов да се закълне, че погледите им се срещнаха в мрака. След минута тя дръпна завесите с гневно движение.