Ако не беше толкова зает да обмисля новия си план, Жерар можеше да изпита успокоение. Не искаше да отклонява вниманието си, но не забравяше нито за миг, че дъщерята на адмирала не е суха прахан, а влажен фитил върху бъчва с барут — горящ съвсем бавно, но непредвидим и опасен.
6
Точно в 6.00 ч. на следващата сутрин Смити почука на вратата на портиерската къщичка. Жерар мушна глава под възглавницата. Не виждаше причини да защитава скъпоценния живот на мис Сноу, докато тя се обличаше и фризираше. Игнорира любезните въпроси за състоянието си и изчака, докато икономът се оттегли. Беше минало девет, когато успя най-сетне да се измъкне от леглото — недоспал и с глава, бучаща от хиляди съмнения.
Обръсна се грижливо, излъска ботушите си и закуси с изсъхнало парче сладкиш, след което се яви в главната къща и с неудоволствие установи, че — вместо да изследва Йона, както възнамеряваше, — трябва да придружи мис Сноу при някакво незначително излизане.
Ако бе разбрал правилно развълнувания слуга, небрежната млада мис била унищожила един скъпоценен научен източник — наскоро излезлите мемоари на адмирал лорд Хауъл. За наказание сега я изпращаха в извънградското имение на лорд Хауъл, за да измоли нов екземпляр. Баща й беше определил как да използва времето най-ефективно и бе отбелязал събитието като официално посещение при Силви, дъщерята на лорд Хауъл.
Жерар чакаше във фоайето и нетърпеливо тупаше с шапката по бедрото си. Много скоро Луси слезе по стълбата, обута в леки обувчици. Белият муселин на просто скроената рокля беше богато набран под гърдите. Беше наметната с пастелнорозова пелерина и носеше сламена шапчица с розови копринени панделки. Изглеждаше толкова прелестна в момичешката си премяна, че Жерар не можа да не се усмихне.
Но само докато видя очите й. Погледът й беше като първият предвестник на зимата и със сигурност би вледенил един по-слаб мъж. Той й отстъпи да мине първа, наложи шапката си и подигравателно посочи вратата.
На минаване Луси тикна в ръката му месингов далекоглед.
— Може би това ще ви помогне нощем да ме шпионирате по-успешно, мистър Клермон.
Ако слугата не бе отворил широко вратата пред тях, Луси със сигурност щеше да мине през нея — Жерар беше абсолютно убеден в това.
Той се вгледа в твърдото задниче, което се поклащаше съблазнително под муселина, и промърмори:
— И аз ви желая добро утро, мис Сноу. — После шумно остави далекогледа върху най-близката масичка и я последва.
Докато чакаха каретата пред обора, утринното слънце заслепяваше Жерар. Короните на величествените стари дъбове блестяха в топли прасковени тонове, небето беше яркосиньо. Жерар пое дълбоко въздух и се наслади на есенното утро. Нищо не можеше да му развали апетита за свеж въздух и слънце, даже фактът, че беше нает да охранява една капризна адмиралска дъщеричка.
От реката повя свеж вятър, зашумя в короните на дърветата и по земята се посипаха златни и червени листа. Въоръжени с гребла, група слуги веднага се втурнаха да ги пометат, за да не замърсяват безупречната зелена морава. Жерар едва се пребори с желанието си да разгони слугите и да освободи бедните листа от пленничеството им. Но не се издаде, само се протегна и изпъна неспокойните си мускули.
До него се чу деликатно покашляне. Жерар отвори очи и видя неодобрително начупените пълни устнички на мис Сноу. Ако не беше физически невъзможно, той щеше да се закълне, че тя го гледа отвисоко с вирнато носле.
— Ужасно съжалявам, че пропуснах закуската — заговори той и жадно подуши аромата на сладкиши, който я заобикаляше. — Сигурен съм, че лимоновият пай е бил великолепен.
Тя си спести отговора, защото каретата затрополя по калдъръма. Какъв позор — в слънчев ден като този да пътуват в затворена кола. Той се бе надявал на открит файтон или дори на спортна двуколка, която да управлява сам. Но на капрата вече беше кацнал мрачният Фенстър, старият кочияш, наричан от всички само Фен, и физиономията му не предвещаваше нищо добро.
Луси сложи ръката си, скрита под лека ръкавица, върху неговата и му се усмихна сладникаво.
— Надявам се люшкането на каретата да не влоши вашата… — Тя се огледа, сякаш искаше да се подсигури, че не присъстват нежелани слушатели, и пошепна съзаклятнически: — Вашето нещастно заболяване.
Той отказа да се поддаде на чара й и вдигна ръка към шапката си.
— Съчувствието ви ме трогва до сълзи, мис Сноу, но когато пътувам по суша, никога не ми става зле. — После тържествено й отвори вратичката.