— Негодникът е абсолютно безскрупулен. За щастие очите ми бяха вързани, тъй като един негов зъл поглед е достатъчен да те вкамени. Корабът му излиза от мъглата като сатаната от ада. Някои твърдят, че бил призракът на капитан Кид, който обикаля моретата, за да отмъсти на хората, които са го предали.
Клермон бавно отпусна книгата. Луси съзнаваше, че говори глупости, но след като най-после бе привлякла вниманието му, не можеше да престане. Затова продължи и го запозна с всички истории, които беше чула от моряците на „Тиберий“.
— Той носи огърлица от човешки уши. Изтръгва сърцата на жертвите си с голи ръце и храни с тях акулите. За закуска пие човешка кръв. Известен е с това, че изписва върху гърдите на пленниците си клаузи от пиратския договор с върха на сабята си.
Погледът на Клермон падна върху снежнобялата кожа, открита от модното деколте на корсажа й.
— Доколкото виждам, вие сте останали незасегната, мис Сноу. По кожата ви няма дори една луничка.
Обезпокоена от изпитателния му поглед, тя се уви в наметката си.
— Аз имах късмет. — Сведе глава и продължи, без да съзнава колко замечтано беше изражението й и колко силно въздействие оказа то върху спътника й: — Дуум е безмилостен и прави всичко, за да си достави удоволствие. Казват, че за една нощ опозорявал по десет невинни момичета. И то преди да удари полунощ — заключи вдъхновено тя.
Дуум се взираше като хипнотизиран в розовината на бузите и чувствената извивка на устните, които буквално умоляваха да бъдат целунати. Разбираше, че предишната затвореност е била само маска. Никога не беше помислял, че ще завижда на призрак, но сега заби пръсти в кожената подвързия на книгата и скри лицето си зад нея.
— Мога само да се възхитя на издръжливостта на този пират — отбеляза хладно той. — Девиците обикновено изискват много усилия.
Луси млъкна шокирано. Трябваше й доста време да преглътне грубата забележка.
— Боя се, че и аз бях застрашена от опозоряване…
Изпуснатото признание не подобри настроението на Жерар.
Той затвори шумно книгата и огледа стройното й тяло с толкова явно презрение, че тя имаше пълното право да го зашлеви.
— Според мен се лъжете, мис Сноу. Чувал съм, че Дуум предпочита жени, които имат малко повече плът по костите си.
Луси пребледня. Сивите й очи се напълниха с болка. Тя се извърна към прозореца и се престори, че наблюдава с интерес алеята, по която минаваха.
Жерар веднага съжали за злобната си забележка и остави книгата на седалката.
— Простете лошите ми маниери, мис Сноу. Аз съм специалист и това назначение не отговори на очакванията, с които дойдох във вашия дом.
Дълбоко учуден, той установи, че искреността му бе станала толкова чужда, та дори истината придобиваше неприятния привкус на лъжа.
Извънградското имение на лорд Хауъл представляваше смайващ контраст с точно регламентирания живот в Йона. Тук падащите листа се гонеха по тревата в необуздан танц, пълни малки ръчички ги улавяха и весело ги хвърляха срещу вятъра или ги натрупваха на скърцащи кехлибарени хълмчета, в които лудуваха разрошени деца.
Жерар погълна гледката с такава жажда, че в гърлото му загорча. Някога и той си представяше подобно бъдеще, но то му беше отнето по ужасен начин. Спомни си колко бързо се сменяха сезоните и с тях пропадаха един след друг шансовете му.
В стремежа си да остави зад себе си този фарс и да се върне към важните си дела той отвори вратичката на каретата. При появата на Луси насреща й се втурнаха няколко спаниели и тромаво ловно куче. Тъмнокоса девойка се понесе към тях през моравата с развяващи се панделки на шапката. Радостните й приветствия надвикаха дори възбудения лай на спаниелите.
— Луси! Мила, мила Луси! Нямах представа, че ти е разрешено да правиш и сутрешни посещения! Какво става? Сигурно адмиралът пак е объркал хронометъра си с барометър?
Жерар сведе глава, за да скрие усмивката си. Мис Хауъл му хареса от пръв поглед.
— Добро утро, Силви. Надявам се, че неочакваното ни посещение няма да ти създаде някакви затруднения. — Луси остана скована в прегръдката на приятелката си, само леко притисна бледата си буза о порозовялото лице на Силви.
При това поведение на мис Сноу Жерар неволно заподозря, че поверената му млада дама възприема подобни афектирани жестове като любовно обяснение.
Силви веднага го забеляза над рамото на приятелката си и сините й очи засвяткаха любопитно.
— О, божичко! — прошепна артистично тя и разкри талант, достоен за Кралския театър на Дръри Лейн. — Откъде се взе този красив мъж? Какви коси! Какви рамене! Великолепен е! Несравним! Обожател ли имаш?