Луси усети как раменете й се затоплиха под развеселения поглед на Клермон. След като без да иска го беше изложила на безсрамните похвали на Силви, тя се почувства задължена да омаловажи нещата.
— Бих казала, че не. Той не ми е никакъв — отговори сковано тя. — Той е просто един слуга.
Изкусно оскубаните вежди на Силви се вдигнаха високо към косата.
— Разкажи ми веднага!
— Добре, щом настояваш. Татко го назначи за мой личен охранител.
Силви избухна в мелодичен смях, после закри с ръка ушенцето на Луси и й пошепна нещо. Изражението на Клермон веднага й даде да разбере, че беше чул всяка скандална сричка.
Когато обаче Силви го удостои с благосклонно внимание и му показа очарователните си трапчинки, веселието отстъпи място на предпазливостта. Той отклони учтиво поканата да ги придружи, но тя улови ръката му и се опита да го повлече със себе си.
— О, не, мис Хауъл. Мястото ми е тук. Професията ми, нали разбирате? Трябва да се оглеждам за бандити и коварни убийци.
— И за индианци — допълни Луси, наслаждавайки се на смущението му. — Хайде, мистър Клермон, елате с нас. Нали казахте, че баща ми ще стори най-добре да назначи ездачи, които да пазят каретата. Ала вашият дълг е да ме държите непрекъснато под око.
Жерар я погледна унищожително. Наистина смяташе да я държи под око. Но щеше да й го каже по-късно. Когато останеха насаме.
Тя не му остави друг избор, освен да ги последва по склона към къщата. Силви бъбреше непрекъснато. Минаха покрай лудуващите деца и спряха пред одеялото, опънато върху лошо подрязаната морава. В средата седеше дебело бебе и се оглеждаше спокойно като охранен Буда.
Мъж в униформа и небрежно облечена дама им махнаха весело от беседката в подножието на хълма. Жерар предположи, че това са родителите на забележителната детска банда.
— Мама предложи да закусим навън, защото времето е меко — обясни Силви, докато пълнеше порцелановите чашки с ароматен чай. Количката беше натоварена с всякакви вкусотии.
Тя напълни една чиния и я подаде на Луси. Девойката огледа с неприкрито желание бърканите яйца, шунката и прясно опечените хлебчета с мармалад. После хвърли бърз поглед към сребърното часовниче, което висеше на корсажа й. Жерар реши, че е време да се намеси, и взе чинията от ръката й.
— Вижте какво, мис Сноу — заговори строго той. — Знаете, че можете да се храните едва в единадесет и половина. Какво ще каже адмиралът, ако ви види?
Точно както беше очаквал, Луси грабна чинията от ръцете му. Сивите очи засвяткаха сърдито.
— Не забравяйте къде ви е мястото, сър. Моите навици на хранене не ви засягат.
Силви ги зяпна с отворена уста и Жерар се запита дали пък Луси за първи път не беше показала зъбките си пред друг човек. Очевидно тя се осмеляваше да ги покаже само когато баща й не беше наблизо. Силви явно хареса гледката, защото очите й заблестяха. Жерар изпита неволно уважение към момичето, което на пръв поглед изглеждаше толкова повърхностно.
Докато домакинята пълнеше чинията на Жерар, Луси се настани на одеялото и свали ръкавиците си. После бързо се зае с шунката, сякаш се безпокоеше, че отново ще й я вземат. Жерар също посвети вниманието си на вкусното ядене, забравил отдавна сухото парче сладкиш.
— Ние сме дванадесет. — Силви изостави изцяло светската учтивост. — Аз съм най-голямата, а Гилигън е най-малкият. Мама винаги казва, че всеки път, преди да излезе в морето, татко й оставял по едно бебе, за да го помни.
Докато Силви посвещаваше непознатия в историята на семейството си, Луси неволно се запита какво ли щеше да каже адмиралът, ако я видеше да яде шунката с пръсти. И то в десет часа сутринта!
Силви тъжно поклати глава.
— Досега Гилигън не е произнесъл нито една думичка. Но ние предполагаме, че е като Кристофър, който започна да говори едва на четири годинки.
Сигурно защото през цялото това време не е успял да вземе думата, помисли си безсърдечно Луси. В присъствието на Силви нямаше никакво значение дали някой искаше да каже нещо умно и интересно, защото тя владееше целия разговор. От Луси се очакваше само да кима или мърмори одобрително.
Модните къдрички на приятелката й се полюшваха изкусително, докато описваше как Филип се изтърколил по стълбата на мансардата и всички присъстващи занемели от ужас. Луси не смееше да каже на никого, но си представяше майка си точно като Силви Хауъл. Непрекъснато в добро настроение. Весела. Свободна. Малко лекомислена. И красива. Замайващо красива.
Тя хвърли бърз поглед към Жерар, убедена, че вече е напълно омагьосан от Силви. Но той беше зает да храни спаниелите с шунка, а бебето с парченца хляб и внимаваше да не обърка на кого какво дава.