Луси изведнъж го видя с нови очи. Очите на Силви. За разлика от повечето мъже неумолимата слънчева светлина само подчертаваше достойнствата му. Тя акцентираше ситните бръчици в ъгълчетата на очите и топлеше не по модата загорялата кожа до медноцветен бронзов тон. Трудно й беше да каже на колко години е, но очевидно прекарваше голяма част от времето си навън.
Лицето му беше наистина завладяващо: широки скули, тънки, съвършено изписани вежди. Лице, което можеше да бъде наречено младежко, ако времето и жизненият опит не го бяха белязали. Тя не искаше да си признае, че именно тези белези дразнеха любопитството й. Неустоимият хумор в кафявите очи. Ироничната линия около устата. Постоянно й се струваше, че той ей сега ще се усмихне, като че е чул прекрасен виц, убягнал от вниманието на другите.
Когато той поднесе чаша с вода към изразителните си устни, Луси великодушно реши, че охранителят и може да бъде сметнат за красив мъж.
— Махни се оттук, жалък негодник! Иначе ще набуча главата ти на реята, или да не се казвам капитан Дуум!
Клермон се задави, изля водата и намокри и спаниелите, и малкия Гилиън. Две момчета изскочиха от крепостта, която бяха издигнали от купове есенна шума, и започнаха да се бият с клони, които трябваше да представляват абордажни ножове.
— Прощавайте — прошепна съкрушено той и подсуши главичката на бебето с носната си кърпичка. — Така ме уплашиха…
Силви махна с усмивка.
— Играят си на капитан Дуум. Любимата им игра, откакто Луси преживя онова вълнуващо приключение. — Тя стреснато вдигна ръка към устата си. — О, мила! Съвсем забравих, че трябваше да го пазя в тайна. Защото адмиралът се доверил на татко, той пък го разказал на мама, тя се довери на мен, а пък аз… Господи, каква съм глупачка!
Луси кимна спокойно.
— За щастие мистър Клермон не е шпионин на „Таймс“, Силви. Освен това е осведомен за случилото се. Нали татко го ангажира тъкмо заради това.
Очите на Силви засвяткаха възхитено.
— Кой би помислил, че Луси може да бъде толкова смела? Тя се е държала много по-добре от онези жалки глупачки в „Замъка Ракен“ от мистър Еджуърт! — Тя измъкна скакалеца от ръчичките на Гилиън, преди да го е лапнал, и хвърли дяволит поглед към приятелката си. — Подозирам, че нашата Луси се е влюбила в пиратския капитан. Всеки път, когато се спомене името му, лицето й пламва.
— Не е вярно! — възпротиви се Луси, усещайки как руменината залива бузите й. Съзнаваше, че Клермон я гледа втренчено, затова сведе глава с надеждата косата й да скрие издайническото лице.
Без да се разкайва ни най-малко за нетактичността си, Силви грабна бебето и отиде да го сложи в леглото — и да донесе нов екземпляр от мемоарите на баща си. Луси и охранителят й останаха сами.
Опасенията на младата дама не се потвърдиха. Клермон извади от джоба си пура и я пъхна между устните си, по които нямаше и следа от усмивка. Очите зад стъклата на очилата се опънаха в тесни цепки, докато наблюдаваше двубоя между братчетата на Силви. Слънцето вече не топлеше, както преди, температурата сякаш изведнъж падна с няколко градуса.
Луси имаше чувството, че придружителят й кипи от гняв. Нека си пуши, реши великодушно тя и се обгърна в ледено мълчание. Нямаше да му достави удоволствието да протестира. Живееше вече деветнадесет години с адмирала и имаше богат опит в понасянето на наказващо равнодушие.
Без да помоли за разрешение, както изискваше приличието, той запали тънката си пура, пое дълбоко дима и издуха няколко безупречни кръгчета.
Никога няма да приема мъж, който така открито се отдава на чувствени, безбожни удоволствия, помисли си Луси. Може би именно затова съумяваше да я извади така лесно от равновесие. Всичко, което вършеше, изглеждаше така, сякаш го правеше за пръв и последен път. Тя се покашля дискретно.
Изведнъж пред носа й се появи носна кърпичка и се развя като пиратски флаг.
Луси погледна гневно провокиращо безупречното парче плат. В гърдите й се появи ново чувство, чуждо и екзотично. И много опасно. Сладък, пламтящ гняв прогони бездейната й меланхолия с необичайна буйност.
Години наред тя беше позволявала на баща си да я отблъсква, да я наказва със същото равнодушно пренебрежение, с което се отнасяше и към подчинените си. Тъй като се боеше до смърт от гнева му и заедно с това силно копнееше за обичта му, тя се бе научила да остава невидима и понякога се боеше наистина да не изчезне.
Подигравателното безразличие на мистър Клермон имаше обратен ефект. То събуди непокорния й дух, съживи я. В сърцето й лумна огън, който събуди гнева.
Тя се престори, че не забелязва кърпичката. Ако този тип искаше да предизвика реакция, можеше да я чака още дълго.