Жерар също не изглеждаше въодушевен.
Луси вдигна глава и сякаш погледна през Клермон. Очите й грееха в мекото, мъгливо сиво на морето при разсъмване. Нежността и копнежът в дълбините на погледа й улучиха Клермон право в стомаха, опасно близо до сърцето.
Много скоро и той щеше да мрази нещастния капитан Дуум, както го мразеше адмиралът.
— Как е посмял? Кога са се случвали такива неща? Каква дързост! Каква наглост! — Адмиралът тресна чашата с вода на масата.
Клермон не знаеше дали трябваше да спаси Луси или себе си, когато изтръгна вестника от ръката й и лицето й отново стана надменно и недостъпно.
Той прочете набързо остатъка от статията и лицето му помрачняваше с всяка дума.
— Този тип си позволява все повече волности, ако питате мен. Ако изиграе още няколко такива номера, ще го окачат на въжето.
— Пия за това! — Адмиралът тържествено вдигна чашата си. Луси погледна триумфално към Клермон.
— Виж, татко, ако Дуум се намира в открито море, значи няма никаква причина…
— Да намалим бдителността си — завърши изречението Жерар и се засмя вътрешно на убийствените искри в очите й. — Негодник като Дуум вероятно има верни хора в цяла Англия. Какво по-добро време за отвличане от това, когато целият екипаж на кралската фрегата потвърждава алибито му!
— Съвсем правилно, сър — кимна адмиралът. — Ще бъдем по-бдителни от всякога.
Луси грабна салфетката си и я изви с такава сила, че пръстите я заболяха. Ала когато баща й се обърна към нея и тя видя треперенето на пръстите му, ядът отстъпи място на искрена загриженост. Жерар не можа да завърши закуската си. Стремежът на Луси да завоюва благосклонността на баща си му развали апетита.
Луси попи влажното чело на адмирала със салфетката.
— Всичко е наред, татко. Да ти донеса ли още малко вода?
Той блъсна ръката й.
— Много добре знаеш, че не обичам да се прави театър около мен. Защо не излезеш? Върви да си купиш боите, които ти трябват. Онзи негодник ме ядоса твърде много и тази сутрин няма да работя над мемоарите си.
Жерар преглътна проклятието си. Още един пропуснат случай!
— Както желаеш, татко — отговори покорно Луси.
Тя се оттегли от трапезарията със смирено сведена глава, но в погледа, който хвърли към Клермон, нямаше и следа от смирение. Беше само въпрос на време да помоли адмирала да го уволни. Е, може би денят не беше напълно изгубен. Разходката по магазините беше идеалният случай да щракне капана, който беше заложил на своето мишленце с остро езиче.
Когато стана, за да последва Луси, адмиралът се покашля многозначително, сякаш дъвчеше нещо повече от суха филийка — дъвчеше гордостта си, както пролича много скоро.
— Трябва да ви благодаря, млади човече. Спасихте живота ми.
Жерар направи кратък поклон и го дари със загадъчна усмивка.
— Само изпълних задължението си, сър. Само това.
Малко по-късно, докато каретата пътуваше към Оксфорд Стрийт, Жерар се запита дали мис Сноу имаше и други дрехи, освен бели. Този добродетелен цвят започваше да го изнервя.
Против волята му погледът му спря за дълго върху млечнобелите рамене и елегантната извивка на ключицата, разкрити от дълбокото деколте на роклята в гръцки стил. Не му се искаше да го признае, но отсъствието на всякакъв цвят й подхождаше също като името й. Кожата й беше като пресен сняг — нежна, девствена, изкусителна. Жалко, че и темпераментът й беше съшият.
Тези мисли го уплашиха. Той погледна през задното прозорче и се усмихна при вида на самотния ездач, който следеше каретата отдалеч, за да не събуди подозренията на кочияша. След днешния ден Луси сигурно щеше да помоли баща си да увеличи възнаграждението на Клермон.
Каретата спря пред блестящата редица от витрини, зад които изисканите господа и дами, разхождащи се по широките, настлани с големи плочки тротоари, можеха да намерят богат избор от парфюми, ликьори, накити, сладкиши и книги.
— Какво ще купуваме? — попита Жерар, когато помогна на Луси да слезе и задържа ръчичката й малко по-дълго от обикновено. — В книжарницата ли ще влезем? За мен би било непоносимо, ако не завършите морския си етюд.
Луси отвори японското чадърче, за да скрие лицето си от слънцето. Когато го дари с усмивка, в главата му забиха тревожни камбани.
— Тази сутрин ще вляза в магазина за коприни, защото… — Тя замлъкна и плахо сведе глава към връхчетата на пръстите си, които се подаваха от сандалките.