— Защото имате да правите покупки, за които не се говори на публично място — помогна й Жерар.
— Точно така. Не е нужно да ме придружавате. Знам, че ще ви е досадно.
Напротив, скъпа моя! — помисли си Жерар, силно изкушен да тръгне с нея. Само за да й покаже, че знаеше за всички онези нещица от коприна и дантели много повече, отколкото Луси щеше да научи през целия си живот.
Луси смяташе, че е намерила начин да се отърве от него, и не подозираше, че така подпомага дяволския му план.
Той я съпроводи до входа на магазина, чиито високи прозорци бяха драпирани с италианска коприна, брюкселски дантели и топове муселин, по-прозрачни дори от онези, които носеше Луси.
— Ще ви чакам отвън. Няма нужда да бързате — рече великодушно той.
Тя примигна смутено. Очевидно отстъпчивостта му я бе изненадала. Клермон я побутна меко към вратата на магазина.
И не устоя да хвърли поглед към богато украсения със злато салон. Една от продавачките веднага се запъти към Луси и й показа великолепна копринена роба.
— От най-добро италиански качество, мис. Пада тежко и държи хладно — обясни тя със силен акцент.
Луси попипа гладката тъкан, без да съзнава колко чувствено беше това движение. Тъканта може да е тежка, но надали държи хладно, помисли си Жерар. В главата му се гонеха горещи фантазии: пръстите на Луси върху копринената тъкан. Неговите ръце върху меката й кожа.
Той стисна юмруци и бързо се отдалечи от вратата, преди сам да е паднал в капана.
Беше минал почти час, когато Луси излезе от полумрака на луксозния магазин и се озова отново под яркото слънце. Беше доволна от себе си. Не само се бе отървала от досадния си придружител и бе останала цял час сама, но и беше купила топче италианска коприна. Отначало търговецът искаше петнадесет шилинга на метър, но тя успя да смъкне цената на десет. Щом доставеха плата в дома им, адмиралът щеше да я похвали за умението й да се пазари.
Закрила очи с чадърчето си, тя се огледа несигурно в навалицата. Нито следа от Клермон или каретата. Колите, които чакаха на края на улицата със задрямали кочияши на каприте, бяха все непознати. Вероятно Фен бе спрял още по-надолу, а охранителят й беше потърсил спасение от горещината в сянката на каретата.
Всъщност й се искаше да изпитва облекчение, че Клермон не се мотаеше наоколо, за да се втурне насреща й с обичайната си безсрамна усмивка. От друга страна, той сигурно беше удвоил предпазливостта си и тя трябваше да измисли нещо по-смело, за да се отърве от него.
Накривила дръзко чадърчето си, тя реши да отиде сама в магазина за бои. Мина с бързи крачки покрай хвалещите стоката си улични търговци, опитвайки се да игнорира миризмата на пастички и печени ябълки, от която устата й се напълни със слюнка. Страстта й към сладкото беше още един от недостатъците, които беше наследила от майка си.
Тя се усмихна доволно, като си представи колко щеше да се ядоса Клермон, като отиде в магазина за коприни и установи, че златното патенце му е избягало.
Тя вървеше, унесена в тези приятни мисли, когато корава ръка посегна към дръжката на дамската й чантичка и я завлече в тъмна, пуста уличка.
8
Пъхнал палци в джобовете на жилетката си, Жерар се беше облегнал на стълба от ковано желязо, броеше бавно до десет и чакаше ужасения писък, който трябваше да прозвучи всеки момент.
Ала от уличката, в която беше изчезнала Луси, идеше само злокобна тишина.
Мъжът се намръщи, извади часовника от джоба си и се изправи, обзет от лошо предчувствие. Адмиралското момиченце искаше да го уволни, но той не искаше да й стори зло. Ами ако беше паднала в несвяст? Ами ако си беше ударила главата? Представата, че Луси лежи в безсъзнание върху влажните камъни, с коси, нападали по бледото лице, го накара да се втурне към уличката.
Зави зад ъгъла и застина на мястото си. Гледката, която се разкри пред очите му, беше невероятна.
Маскиран мъж лежеше на калдъръма и се опитваше да избегне острия връх на чадърчето, който се целеше в гърлото му. Луси стискаше здраво дръжката на чадъра в тънката си ръчица. Изглеждаше толкова хладна и спокойна, като че идваше от градинско увеселение. Появата на Жерар бе отбелязана само с елегантно повдигане на веждата.
— Моля ви, мис, не ми причинявайте болка — изплака крадецът с едва доловим ирландски акцент. — Не исках да ви сторя зло, наистина не исках. — Като зърна Жерар, който го наблюдаваше с презрение, той въздъхна облекчено. — Помогнете ми, мистър, тя иска да ме убие! Божичко, ужасно беше! Цапна ме по главата, подложи ми крак и едва не ме набучи на това проклето чадърче. Вече си помислих, че никога няма да…