Луси не искаше да признае от какво се боеше най-много: беше чувала, че пиратите зашивали устата на пищящата жертва с кърпа, на която били избродирани мъртвешки череп и кръстосани кости.
— Ако писъците можеха да ми помогнат, вие нямаше да извадите парцала от устата ми. А като усещам как се движи корабът, вече се носим напред с всички платна, което значи, че не мога да се надявам на бързо спасение. Освен това не считам сълзите за средство, което носи практическа полза.
— Каква рядкост! — В тона му имаше и подигравка, и искрено възхищение. — Логично мислене и интелект в толкова красива опаковка. Я ми кажете, баща ви има ли навика да ви изпраща сама на морски пътувания? Младите дами от доброто общество никога не пътуват без придружителки. Защо баща ви не се интересува от доброто ви име?
Луси беше готова да му изкрещи, че баща й се интересува прекалено много от доброто й име, но не можеше да си позволи да признае тази болезнена истина пред напълно чужд човек, и то пират.
— Майката на капитана беше моя компаньонка. — Но каква полза от нея, запита се горчиво тя. Глухата старица сигурно беше проспала нападението. — Капитанът на „Тиберий“ е добър приятел на баща ми. Познава ме от детските ми години. И ви уверявам, че ако някой от екипажа се осмели дори само да ми се усмихне по неподобаващ начин, незабавно ще бъде бичуван.
— А вие ще гледате представлението и ще се забавлявате.
Обвинението беше толкова несправедливо, че Луси се разтрепери от гняв.
— Боя се, че мъченията не са по вкуса ми. За разлика от вашия, както съм чувала — добави злобно тя.
— Браво, мис Сноу. Май не сте тъй безпомощна, колкото изглеждате. Ако мога също така лесно да проверя и невинността ви…
Във въздуха надвисна заплаха. По-добре да замълча, каза си Луси. Отдавна трябваше да се научи да обуздава острия си език. Не биваше да забравя, че този мъж държеше в капризните си ръце и живота, и добродетелта й.
Тежките крачки отново я обиколиха и сякаш я затвориха в магически кръг, докато тя се мъчеше да следи гласа му.
— Може би ще ми разкажете как благородният ви баща се е отказал от възхитителното ви присъствие заради това пътуване?
— Преди да напуснем Корнуол, татко се разболя. Стомашно разстройство. Реши, че няма смисъл аз да пропусна пътуването по море, но сметна, че то само би влошило неговото състояние.
— Колко разумно. Добре е направил, защото такова пътуване може да завърши дори със смърт. — Той отново описа кръг около нея. — И откъде се взе това неразположение в най-неподходящото време? Прекалил е с чая? Или е хапнал развалена херинга?
Луси поклати глава.
— Нямам представа. На закуска както винаги четеше „Таймс“. Изведнъж побледня, извини се и стана от масата. По-късно ми каза, че е решил да пътува по суша.
Дуум спря точно пред нея и проговори с мек, топъл глас:
— Значи ви е оставил да пътувате сама? Бедната, сладка Луси…
Младото момиче не можа да каже кое го смути повече — разкаяният, изпълнен със съчувствие тон или как дяволският му език произнесе името й.
— Ако сте решили да ме убиете, да свършваме — изсъска тя. — После ще ме съжалявате.
Мъжът сложи ръка на облегалката на стола и дървото изскърца. Луси се стресна, като че той беше сложил ръце на шията й.
— Това ли се говори за мен? Че съм убиец?
Обзета от странна смес между страх и радостно очакване, тя стисна очи под превръзката.
— Между другото.
— И какво още?
— Че сте призрак — прошепна тя.
Той се наведе изотзад над рамото й и притисна буза към нейната. Наболата му брада одраска нежната й кожа. Мъжкият му аромат замая сетивата й.
— Е, как мислите, Луси Сноу — мъж ли съм или призрак?
В това докосване нямаше нищо призрачно. Мъжественото му присъствие накара нервите й да завибрират. Никой преди това не я беше докосвал така интимно. Смити се извиняваше с въздържаността на слуга, а адмиралът считаше всяка проява на нежна привързаност за безвкусица.
Тя подсмръкна чисто по детски и репликата й съвсем не прозвуча така остро, както беше искала.
— Не откривам у вас нищо призрачно, сър.
— Но без съмнение достатъчно плътско — отговори с усмивка той.
Ръката му помилва гладката светла коса и обхвана тила й. Топлите му пръсти погладиха нежната кожа, сякаш искаха да прогонят страха с ласки, да разтопят съпротивата, да я направят податлива и ранима. Луси потрепери, изумена от нежността, възхитена от дързостта му, замаяна от топлия му дъх в ухото си.
— Разкажете ми повече за скандалните дела на призрачния капитан Дуум — помоли той.