— Много съжалявам, мис. Не биваше да говоря такива неща за вас. Не бях много учтив…
Луси се отърси от замаяността си и се взря в добре познатите очила. Остра болка прониза сърцето й, но кафявите очи зад стъклата я гледаха толкова сериозно, че нямаше друг изход, освен дружелюбно да стисне протегнатата ръка.
— Всичко е забравено, сър. Не биваше да ви стряскам така.
— Вървете да се погрижите за платната, Пъдж. — Жерар го тупна приятелски по рамото и го обърна към задната палуба.
— Тъй вярно, сър. — Платнарят сковано отдаде чест и закуцука към работното си място.
— Пъдж наистина се бои от жените — обясни тихо Жерар. — Съпругата му редовно го пребивала от бой. След като му разтрошила коляното с машата, той избягал и се наел на първия срещнат кораб.
Луси не искаше да знае нищо за хората, които я заобикаляха. Загърна се в жакета на Жерар и отиде до релинга. Слънчевата светлина позлатяваше белите корони от пяна по вълните. Лекият бриз разроши косата й и тя отново се учуди на липсата на ледените зимни бури. За първи път от много дни вкусваше свободата, но сърцето й беше стегнато в желязна верига.
Жерар застана до нея и тя побърза да дръпне ръката си, за да не го докосне.
— Очилата бяха на Пъдж, нали? — попита тихо тя, макар да знаеше отговора.
Капитанът кимна.
— Проклетите стъкла ми причиняваха ужасно главоболие.
— А какво ще кажете за Там?
— Когато корабът ми излезе в морето, той остана в Лондон, за в случай че ми потрябва помощ. Когато заплашихте да ме уволните… — Жерар помълча малко, но после реши да я разкаже всичко. — Там искал да стане свещеник, но не успял да запази добродетелта си. Един ден го заварили в леглото с две красиви млади послушнички и…
— Няколко от най-опасните престъпници на Англия — цитира думите му Луси. — Дива орда… абсолютно безскрупулни… Бивш свещеник? Философ аматьор, който отрича насилието? Платнар, който се страхува от собствената си сянка? Това ли са вашите адови изчадия, капитан Дуум?
Той вдигна рамене и неволно я докосна.
— Още не сте се запознали с Фидж. Той е убил тъща си. Разбрах обаче, че е била вещица и напълно е заслужавала участта си.
— Защо не отведохте Фидж при съпругата на бедния Пъдж? — попита сърдито Луси.
— Съжалявам, че сте разочарована от липсата на престъпници на борда, Луси. В противоречие с онова, което вероятно сте прочели във вестниците, повечето пирати са обикновени моряци. Мъже, предпочели свободата пред камшика. Мъже, които се подчиняват на водач, издигнат според заслугите му, а не заради произхода или името. Част от моите хора са дезертьори от горещо обичаната от баща ви кралска флота.
Тя го изгледа подигравателно.
— Значи ли това, че вие сте единственият практикуващ престъпник на борда?
Топлината в лешниковокафявите очи беше в ярък контраст със студената линия около устата.
— Не мисля. Освен това практически всеки човек е способен на престъпление, ако му се предложи случай, на който не може да устои.
Луси забеляза Аполон на голямата мачта и му махна.
— Моля да ме извините, капитане, но бих искала да попитам кормчията ви дали ще бъде така любезен да ме придружи до… килията ми.
— Луси? — Подрезгавелият глас я накара да спре. Не „мис Сноу“ с обичайния подигравателен тон, а „Луси“ — нежно, омайващо, натоварено със спомени. — Сега, когато вече не искате да ме застреляте, можете да мислите, каквото си искате. Но онези трима мъже, които ви нападнаха в уличката, не бяха мои наемници. А аз ще се укорявам до края на живота си, че тогава ви оставих сама. — Луси сведе глава и закопня да му повярва. В същото време се побоя, че той отново ще има основания да я нарече романтична глупачка.
Жерар проследи как тя се бореше със себе си и си пожела изходът от тази битка да не е жизненоважен за него.
Когато Луси отново го погледна, в очите й светеше онова проклето високомерие, което се беше надявал да не види никога вече.
— Не мога да кажа, че не ви вярвам, сър. Засега обаче нямам доказателства в противното. Ако ги имах, сега Пъдж трябваше да кърпи вас, а не корабното платно.
Тя се врътна и се запъти с бързи крачки към Аполон. Жерар незабелязано даде знак на кормчията си и му кимна. В първия момент безизразното лице на негъра се озари от изненада, но той спокойно отдаде чест.
Луси беше проявила известно великодушие и бе дарила Жерар с частица от доверието си. Той беше длъжен да й се отплати със същото, макар да знаеше, че това щеше да му струва душевния мир.
Корабният трюм не изглеждаше и наполовина толкова страшен, когато Аполон вървеше пред нея. Луси трябваше да подтичва, за да не го загуби от поглед.