— Много ли ви боли главата, Аполон? Ужасно съжалявам за злополуката, наистина. Вече никога няма да хвърлям възглавници по вратата.
Негърът потърка цицината, която нарушаваше симетрията на грамадния му череп.
— Не ви се сърдя за възглавницата, мис. Но бих ви помолил никога вече да не заплашвате капитана с пистолет.
— Ще си помисля — отговори шепнешком Луси, но не обеща нищо.
Той я заведе в капитанската каюта, поклони се и тръгна да излезе.
— Аполон?
— Има ли още нещо, мис?
— Не забравихте ли нещо?
Мъжът набръчка чело, сякаш усилено размишляваше, после широко се ухили.
— Обедът ви, мис! Веднага ще ви го донеса!
Луси го погледна учудено, но веднага усети, че наистина беше изгладняла. Нямаше представа, че подобни преживявания можеха да предизвикат глад.
— Не говоря за обяда, а за вратата. Забравихте да заключите.
Отдалечавайки се, негърът весело извика през рамо:
— Не е нужно. Вече имате право да се движите свободно из целия кораб. Нареждане на капитана.
Луси беше толкова смаяна, че трябваше да се облегне на вратата. Коленете й се разтрепериха от отдавна потискан глад, който нямаше нищо общо с яденето. Аполон вероятно не го съзнаваше, но капитанът й беше подарил нещо много по-скъпоценно от свобода на движение.
Ризите и панталоните на Жерар не бяха подходящи за нея, но с някои поправки тя се сдоби с чудесен костюм от старите одежди на Там. Мъжете бързо свикнаха да виждат момчешката й фигура по палубите на „Отмъщение“.
След като най-после се отърси от страха си, че Луси ще извади чадърчето и ще го прониже, Там стана най-верният й другар и я развеждаше из кораба с авторитета на по-голям братовчед. Луси хранеше подозрението, че никога не е имал случай да обсипе със знанията си по-невеж новак от нея.
Самият кораб остави у нея впечатлението, че е бил създаден от луд гений с перверзно чувство за хумор. Палубите и трюмът представляваха лабиринт от тайни ходници. Луси живееше в постоянен страх, че ще пропадне през най-близката тайна врата, след като без нищо да подозира е задействала механизма, например като е закачила с ръкав главната мачта или е надникнала през някоя от дупките за оръдията.
Мълчаливият капитан си остана загадка за нея, но корабът й разкриваше тайните си една по една.
Пиратският кораб имаше шанс да оцелее не само ако беше по-бързо от противниковия, но и по-гъвкав, и с повече капани. „Отмъщение“ беше блестящ пример в това отношение. Всяко видимо парче дърво беше боядисано в тъмен цвят. Жерар беше заменил традиционните памучни платна с двойна черна коприна, екстравагантен, но много ефективен метод да направи кораба невидим сред индиговосините нощни води. Огромната кухня на задната палуба беше преустроена изцяло, за да произвежда невероятни облаци пара, които объркваха всеки преследвач.
Фалшивата втора палуба създаваше впечатление, че корабът е напълно пуст. Луси лично беше изпитала това усещане през нощта, когато за първи път видя „Отмъщение“. В случай на нападение конструкцията покриваше и предната палуба, квартера и кърмата, при което екипажът маневрираше отдолу с помощта на многократно изпитана комбинация от навързани бутилки, огледала и далекогледи. Освен това фалшивата палуба увеличаваше скоростта и повратливостта на кораба.
Цялото това преустройство разрешаваше на Жерар да плава само с деветдесет души на борда, което представляваше половината от обичайния екипаж. Пъдж беше не само платнар, но и управляваше движението на такелажа. Аполон беше главен кормчия, но и попълваше корабните дневници с безупречния си, елегантен почерк. Единствено навигаторът нямаше друга задача, освен да поддържа всеки мистериозен курс, който определеше капитанът.
Там побърза да обясни на Луси, че шхуната е била построена да издържа на внезапни атаки и бързо отстъпление, но че най-ефективното й оръжие е славата на капитан Дуум. Всеки търговски кораб, който ги видел, бързал да се предаде и доброволно предавал плячката от трюма.
Остатъкът от гордост за кралската военна флота накара Луси да отговори сковано:
— Това все още не означава, че шхуната ще съумее да се справи с някой от военните кораби на Негово величество. Един добре прицелен залп по широката страна ще направи от този плуващ цирк най-обикновен сал.
Зелените очи на Там засвяткаха възхитено.
— Точно тук се лъжете, мис Луси. Капитанът е най-добрият от всички. В младостта си е следвал военноморска стратегия. Според мен той знае какво си мислят нападателите му още преди да са облекли мислите си в думи.