Тук са хората, които знаят, че няма никаква стомана, а съществува единствено представата за стомана.5 Те дават имена на нови неща, както и на онова, що не съществува. Те търсят основата на битието и същността на душата. Те творят мъдрост.
Храмове се извисяват във всяка долина, над която е надвиснал глетчер, където вятърът носи зрънца лед дори в разгара на лятото.
Тук са Вслушващите се монаси, които се стремят да различат в гълчавата на света слабичките отгласи от първичните звуци, задвижили Вселената.
Тук е Свежарското братство, затворена и необщителна секта, според която единствено върховното свежарство е път към проникновението за Вселената, а черното винаги е стилно и хромираната стомана никога няма да бъде старомодна.
В своя главозамайваш храм, пресечен във всички посоки от опънати въжета, Балансиращите монаси проверяват напрежението на света и после се отправят на дълги опасни пътешествия, за да възстановят равновесието. Техните следи се виждат по високи върхове и изолирани островчета. Монасите си служат с малки бронзови тежести, не по-големи от човешки юмрук. И се справят добре. Ами очевидно е. Нали светът още не се е преобърнал с главата надолу?
А в най-високата, зелена и проветрива долина, където отглеждат кайсии и по ручеите се носят ледени късове дори в най-горещия ден, е разположен манастирът Ой Донг. Обитават го монасите-бойци от Ордена на Уен. Другите секти ги наричат Монасите на историята. Не се знае много за заниманията им, макар някои хора да са споменавали озадачаващия факт, че в малката долина винаги е прекрасен пролетен ден, а черешовите дръвчета цъфтят непрекъснато.
Носят се слухове, че монасите изпълнявали някакъв дълг — грижели се утрешният ден да настъпи според незнаен загадъчен замисъл на един човек, който все се изненадвал.
Всъщност от известно време (немислимо и нелепо е да се определи продължителността му) положението е далеч по-странно и опасно.
Монасите на историята са заети с грижата утрешният ден да настъпи изобщо.
Наставникът на послушниците се срещна с Ринпо, старшия помощник на игумена. Поне в този момент старшият помощник заемаше особено важен пост. В сегашното си състояние игуменът имаше нужда от какви ли не грижи, а и трудно задържаше вниманието си задълго върху едно-единствено нещо. В подобни обстоятелства неизменно се намира човек, готов да се нагърби с бремето. Навсякъде се среща по някой Ринпо.
— Пак идвам заради Лъд — сподели наставникът на послушниците.
— Ох… Нима едно палаво хлапе те безпокои толкова?
— Нямаше да се безпокоя заради обикновено палаво хлапе. А това откъде дойде?
— Изпрати го учителят Сото. Нали го помниш? От нашия клон в Анкх-Морпорк. Намерил го в града. Доколкото знам, момчето има вродена дарба — добави Ринпо.
Наставникът на послушниците като че се втресе.
— Дарба ли?! Той е покварен крадец! Бил е чирак в тамошната Гилдия на крадците!
— Е, и? Случва се децата да отмъкнат едно или друго. Като ги понапляскаш, престават да крадат. Основи на възпитанието — вдигна рамене Ринпо.
— А, да, но има един проблем.
— Слушам те.
— Той е много, ама много бърз. Около него непрекъснато изчезват разни неща. Незначителни дреболии. Но дори когато го наблюдаваме неуморно, не виждаме как ги взема.
— Щом е така, не може ли да не ги е взел той?
— Минава през стаята и нещата изчезват! — възкликна наставникът на послушниците.
— Толкова ли е бърз? В такъв случай е по-добре, че Сото го е открил. Но крадецът си е…
— После се появяват на необичайни места — допълни наставникът на послушниците с видима неохота. — Убеден съм, че обича да върши пакости.
Ветрецът довя към терасата ухание на черешови цветове.
— Виж какво, свикнал съм с неподчинението — натърти наставникът. — То си е присъщо на послушниците. Но той е и муден.
— Муден ли?
— Закъснява за уроците.
— Но как един ученик може да закъснее тук?
— На този господинчо Лъд май не му пука. Господинчото Лъд явно смята, че може да прави каквото му скимне. И отгоре на всичко е… будно момче.
Старшият помощник кимна. Аха… Буден ум. Този израз имаше твърде своеобразно значение в долината. Будното момче си въобразява, че знае повече от преподавателите, репчи им се и ги прекъсва. Момчето с буден ум е по-лошо от глупака.
— Не се ли придържа към дисциплината? — попита старшият помощник.
— Вчера заведох неговия клас в Каменната зала за лекция по темпорална теория и го хванах, че зяпа в стената. Очевидно не внимаваше. Вдигнах го да каже отговора на задачата, която написах с тебешир на дъската, като не се съмнявах, че няма да успее, но той отговори. Незабавно. И правилно.
5
Въпреки това използват вилици или поне