Тогава бихте поискали да научите цялата история.
А тази история започва с бюра.
Ето едно бюро на професионалист. Очевидно е, че в работата е смисълът на целия му живот. Има и… мили човешки детайли, но само доколкото ги допуска строгата практичност в хладния свят на дълга и прилежно спазвания ред.
Тези мили дреболии се състоят най-вече в единственото шарено петно сред тази картина от сиво и черно. Това е керамична чаша за кафе. Някой някога се е опитал да направи чашата забавна. На нея има доста неубедително изображение на плюшено мече и надпис „На най-чудесния дядо в света“. А леките разлики в изписването на думата „дядо“ показват ясно, че чашата е купена от сергия, където се предлагат стотици подобни, несъмнено предназначени за най-чудесните дядовци / бащи / майки / баби / лели / и т.н. И човек се досеща, че само някой, чийто живот е лишен от почти всичко останало, ще е готов да цени такава евтина пошлотия.
Сега в чашата има чай с резенче лимон.
Върху мрачния плот на бюрото се намират още канцеларско ножче във формата на миниатюрна коса и няколко пясъчни часовника.
Смърт взема чашата с костеливата си ръка…
… и отпива глътка, после се заглежда за миг в надписа, който е прочел хиляди пъти, а накрая оставя чашата.
— ДОБРЕ — изрича с глас като звън на погребална камбана. — ПОКАЖИ МИ.
Последният предмет върху бюрото е някаква механична измишльотина. Няма по-подходящо описание за него. Основните му части са два диска. Единият е разположен водоравно и побира пръстен от мънички квадратчета, които при взиране отблизо се оказват килимчета. Другият е монтиран отвесно и по него има множество прътчета, крепящи миниатюрни филийки, намазани с масло. Всяка филийка е поставена така, че да се клатушка хлабаво във всички посоки, когато завъртането на колелото я доближи до диска с килимчетата.
— СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ ЗАПОЧВАМ ДА СХВАЩАМ ИДЕЯТА — отбеляза Смърт.
Фигурката до устройството напето отдаде чест и грейна в усмивка, доколкото това е достъпно за черепчето на плъх. Нагласи пилотски очилца пред очните си кухини, запретна наметалото си и се настани в машината.
Смърт тъй и не можа да си обясни защо допусна Смърт на мишките да съществува самостоятелно. Та нали да бъдеш Смърт означава да си Смърт на всичко, включително всевъзможните гризачи. Но може би всеки се нуждае от своя частичка, на която — образно казано — е позволено да тича гола под дъжда3, да мисли за немислимото, да се спотайва в ъгъла и да шпионира света, да върши всичко забранено, което доставя такова удоволствие.
Смърт на мишките полека натисна педалите и колелата се завъртяха.
— Вълнуващо, а?
Дрезгавият глас, прозвучал до главата на Смърт, принадлежеше на гарвана Куот, който се присламчи към домакинството му в ролята на личен превоз и приятелче на Смърт на мишките. Гарванът често повтаряше, че участвал в бизнеса само заради шанса да похапне очички.
Килимчетата се завъртяха. Мъничките филийки с масло пляскаха по тях наслуки — понякога с мазно жвакане, друг път без него. Куот наблюдаваше внимателно за всеки случай, да не би да се мерне някое оченце.
Смърт забеляза старателно изработения механизъм за повторното намазване с масло на всяка филийка. Още по-сложно устройство измерваше броя на оплесканите с масло килимчета.
След две пълни завъртания стрелката на устройството се вдигна до 60 процента и колелата спряха.
— Е, И? — вдигна рамене Смърт. — АКО ОПИТАШ ОТНОВО, НИЩО ЧУДНО ДА…
Смърт на мишките превключи на по-висока скорост и пак натисна педалите.
— ПИСУК — настойчиво каза той.
Смърт сговорчиво се наведе да гледа отблизо.
Този път стрелката стигна само до 40 процента.
Смърт се наведе още малко.
Осемте изцапани с масло килимчета бяха тъкмо онези, които филийките пропуснаха при първия опит.
В машината зачегъртаха зъбни колелца. Табела на пружинки се издигна с неравномерни тласъци.
След миг бенгалски огньове запращяха на пресекулки и скоро угаснаха от двете страни на изписаната дума:
Смърт кимна. Точно това бе очаквал.
Прекоси кабинета си след подтичващия Смърт на мишките и стигна до огледало в цял ръст. То тъмнееше като дъното на кладенец. Рамката беше украсена с резбовани черепи и кости, за да бъде угодено на вкоренения шаблон. Смърт не би могъл да погледне отражението на черепа си, ако около него има розички и херувимчета.