— Да, стори ми се, че чух гонгове по този повод.
Струпаните в средата на стаята монаси се отдръпнаха, щом Лу Цзе доближи кошарката с играчки. Уви, тя беше неизбежна принадлежност в момента. Игуменът тъй и не овладя изкуството на кръгообразното остаряване и по принуда постигаше дълголетие по традиционния начин — чрез серийно прераждане.
— А, Метачо! — Той непохватно захвърли жълтата си топка и се развесели. — Как са планините? Ишкам бишкитка, ишкам бишкитка!
— Няма съмнение, ваше преподобие, че успях да предизвикам вулканична дейност. Това ме насърчава.
— И се радваш на неизменно добро здраве, нали? — осведоми се игуменът, а пухкавата му ръчичка налагаше прътите на кошарката с дървено жирафче.
— Да, ваше преподобие. Радвам се да видя, че отново сте сред нас.
— Но не се справям добре с ходенето, за жалост… бишкитка, бишкитка, ишкам бишкитка. Уви, младите тела са своеволни… БИШКИТКА!
— Изпратил сте ми съобщение, ваше преподобие. То гласеше: „Подложи този на изпитание.“
— Какво ще кажеш за нашия… ишкам бишкитка, ишкам бишкитка, ишкам бишкитка ВЕДНАГА… младок Лобсанг Лъд? — Един помощник притича с чиния, отрупана със сладки сухарчета. — Впрочем ще си вземеш ли сухарче? — добави игуменът. — М-м-м, шладка бишкитка!
— Не, ваше преподобие. Имам си всички зъби, от които се нуждая.
— Лъд е същинска загадка, нали? Неговите наставници… вкушна бишкитка, м-м-м, м-м-м, бишкитка… ми казват, че е извънредно надарен, но някак не присъства изцяло тук. Ти обаче го познаваш отскоро и не знаеш цялата му история, затова… м-м-м, бишкитка… бих искал да чуя твоите непредубедени наблюдения… м-м-м, БИШКИТКА!
— Той е неуловимо бърз — сподели Лу Цзе. — Като гледам, може би ще започне да реагира на събитията, преди да са настъпили.
— Няма как да знаем това предварително. Ишкам мечо, ишкам мечо, ишкам, ишкам МЕЧО!
— Изправих го срещу Машината на непредвидимите топки в доджото за напреднали и той налучка отвора частичка от секундата преди топката да е излетяла.
— Да не е някаква… бълбук… телепатия?
— Ако и толкова проста машина притежава съзнание, май здравата сме загазили — отвърна Лу Цзе и вдиша дълбоко. — А в помещението на Мандалата той откри формите в хаоса.
— Позволил си на един послушник да види Мандалата?! — изпадна в ужас старшият помощник Ринпо.
— Ако искаш да провериш дали някой ще се научи да плува, направо го бутни в дълбокия вир — сподели убеждението си Лу Цзе и вдигна рамене. — Има ли друг начин?
— Но да я гледа без съответната подготовка…
— Той видя формите — натърти Лу Цзе. — И реагира към Мандалата.
Предпочете да не добави „А Мандалата реагира към него“. Искаше да си поблъска главата над това. Когато се наведеш да надзърнеш в бездната, от нея не се очаква да ти маха с ръчичка.
— И все пак… мечомечомечоуаауаа… е абсолютно забранено — напомни игуменът.
Порови нескопосано в играчките, взе голямо дървено кубче с картинка на весело синьо слонче и замери неточно Ринпо.
— Понякога си позволяваш твърде много, Метачо… виж, шлонче!
Помощниците изпляскаха с ръце при този признак за точно разпознаване на животни.
— Той видя формите. Знае какво става. Просто още не съзнава какво знае — упорито обясни Лу Цзе. — А още в първите секунди на срещата ни открадна от мен малък ценен предмет. Продължавам да недоумявам как извъртя този номер. Възможно ли е да бъде наистина толкова бърз без обучение? Кое е това момче?
Тик-так
Кое е това момиче?
Мадам Фраут, директорка на „Академия Фраут“ и създателка на „Метода на Фраут за обучение чрез забавление“, често се улавяше да умува над този въпрос, когато й предстоеше разговор с госпожица Сюзън. Разбира се, момичето беше нейна служителка, но… Честно казано, мадам Фраут не беше особено веща по темата за дисциплината и вероятно в това се криеха подбудите й да измисли своя Метод, който пък не изискваше никаква дисциплина. Почти винаги разчиташе на беседите с жизнерадостен тон, докато човекът отсреща не се откаже от ината си само защото го е срам заради нея.
Но госпожица Сюзън изглежда никога не се срамуваше от нищо.
— Причината да ви повикам тук, Сюзън, е… ъ-хъм, причината е…
— Оплаквания ли е имало? — подсказа й госпожица Сюзън.
— Ъ-ъ, не… ъ-ъ… макар че госпожица Смит ми каза… децата от вашия клас били… ъ-ъ, размирници. И твърди, че умението им да четат било твърде развито за нещастие…