Мадам Фраут стигна до падението да подслушва зад вратата. Чу първата бясна лиготия на Джейсън за деня, после настана тишина. Не различи добре думите на госпожица Сюзън.
Половин час по-късно си измисли повод да влезе в класната стая. Джейсън помагаше на две момиченца да изработят картонено зайче.
След време родителите му споделиха, че били смаяни от промяната у тяхното дете, но — както се оказа — Джейсън вече настоявал да заспива само със запален фенер в стаята.
Мадам Фраут се помъчи да разпита новопостъпилата учителка. Все пак дори блестящите препоръки не отменяха факта, че госпожица Сюзън беше нейна служителка. Сблъска се със затруднение — госпожица Сюзън някак успяваше да й пробута какви ли не приказки, така че мадам Фраут прекратяваше разговора предоволна. Едва в кабинета си установяваше, че не е чула нито един изчерпателен отговор, но беше твърде късно.
И продължи да си бъде твърде късно, защото вече имаше списък на деца, чакащи да бъдат приети в училището. Родителите бяха готови да се избият, за да настанят чедата си в паралелката на госпожица Сюзън. А що се отнася до някои истории, които малчуганите разказваха у дома… Е, всеизвестно е какво живо въображение имат децата, нали?
Въпреки всичко не можеше да подмине току-така съчинението на Риченда Хигс. Мадам Фраут напипа очилата си — беше прекалено суетна да ги носи през цялото време на носа си и те висяха на верижка около шията й. Пак се зачете в текста, който гласеше:
Човек само от кости дойде да ни говори, но изобщу ни беше страшен и си дуведе голям бял кон. Ние пугалихме конйъ. Човека си имаше и гуляма куса. Разказа ни интиресни неща и ни заръча да внимаваме, къто пресичаме улицъта.
Мадам Фраут подаде листчето над бюрото, а госпожица Сюзън го взе и се взря сериозно. Извади червен молив от джоба си, нанесе няколко поправки и върна съчинението.
— Е? — подкани я мадам Фраут.
— Да, още не е много добре с правописа. И все пак е направила смел опит.
— А кой… Какъв е този голям бял кон в класната стая?
Госпожица Сюзън я изгледа със съжаление и промълви:
— Мадам, как е възможно някой да доведе кон в класната стая? Нали трябва да го качи по две стълбища?
Този път обаче мадам Фраут нямаше намерение да губи устрема си. Подаде още едно кратко съчинение.
Днеска ни говори господин Слумф той е караконджул ама вече е свестен. Научи ни как да се разправяме с другите дето не са. Може да си метнеш удеялото на главата, ама е по-добре да го сложиш на главата на караконджула, щото той си мисли че го няма и изчезва. Разказа ни много случки за хора дето ги е плашил ама ни утеши че щом г-ца Сюзън ни е учителка, не вярва в нашите къщи да се завъдят страшилища щото никой караконджул не щял да налети на г-цата.
— Караконджули ли, Сюзън? — процеди мадам Фраут.
— Ех, какви са фантазьори тези дечица — отрони госпожица Сюзън, без мускулче да трепне на лицето й.
— Нима запознавате толкова малки деца със света на окултното? — попита мадам Фраут, изпълнена с подозрения.
Твърде добре знаеше, че такива приумици водят до ужасни разправии с родителите.
— О, да.
— Какво?! Но защо?!
— За да не се стреснат като по-големи — невъзмутимо обясни госпожица Сюзън.
— Госпожа Робъртсън обаче сподели с мен, че нейната Ема обикаляла къщата и търсела чудовища в шкафовете! А досега винаги се е страхувала ОТ тях!
— Носила ли е пръчка? — прояви интерес Сюзън.
— Носила е сабята на баща си!
— Бива си го това момиче.
— Чуйте ме, Сюзън… Струва ми се, че се досещам какво се опитвате да постигнете… — подхвана мадам Фраут, макар че нямаше и помен от досещане. — … но родителите не проявяват разбиране към подобни начинания.
— Така е — съгласи се госпожица Сюзън. — Откровено казано, понякога си мисля, че хората трябва да бъдат подлагани на строг изпит, за да им се разреши да станат родители. А не само да владеят практическите умения.
— Въпреки всичко сме длъжни да уважаваме и тяхното мнение — възрази мадам Фраут, но крайно неубедително, защото и нея честичко я спохождаха подобни идеи.
Ами онази родителска среща? Мадам беше твърде неспокойна, за да следи по-внимателно какво прави най-новата учителка. Само виждаше, че сяда при родителските двойки и им говори кротко. Така беше до мига, когато майката на Джейсън награби един стол и подгони бащата, за да го халоса. На следващия ден в училището за госпожица Сюзън бе доставен огромен букет от майката и още по-великански сноп цветя от бащата.
Немалко други майки и бащи си тръгнаха от срещата с госпожица Сюзън угрижени или разтревожени. Мадам Фраут не се съмняваше, че е имало въздействие, защото щом наближи моментът родителите да платят таксата за следващия срок, за пръв път видя всички да носят парите с такова желание.