Е, това вече беше сериозен разговор.
— Кога?
— ИДНАТА СРЯДА.
— Защо?
— РЕВИЗОРИТЕ СЕ ВЪРНАХА.
— Онези гадни дребни нещица ли?
— ДА.
— Мразя ги.
— АЗ, РАЗБИРА СЕ, НЯМАМ НИКАКВИ ЧУВСТВА — изрече Смърт с непроницаемото изражение, достъпно само за един череп.
— Какво са намислили този път?
— НЕ БИХ МОГЪЛ ДА КАЖА.
— Нали уж имаш спомени от бъдещето!
— ТАКА Е. НО НЕЩО СЕ Е ПРОМЕНИЛО. СЛЕД СРЯДА НЯМА НИКАКВО БЪДЕЩЕ.
— Все нещо има, ако ще и пръснати парчетии!
— НЯМА. СЛЕД ЕДИН ЧАСА СЛЕДОБЕД ИДНАТА СРЯДА НЯМА НИЩО. ПРОСТО ЕДИН ЧАСЪТ СЛЕДОБЕД ИДНАТА СРЯДА ЩЕ СЕ ПРОТОЧИ БЕЗКРАЙНО. НИКОЙ НЯМА ДА ЖИВЕЕ. НИТО ПЪК ЩЕ УМИРА. ТОВА ВИЖДАМ В МОМЕНТА. БЪДЕЩЕТО Е ПРОМЕНЕНО. РАЗБИРАШ ЛИ?
— А това какво общо има с мен?
Сюзън знаеше, че въпросът й би прозвучал глупаво за всекиго освен за Смърт.
— МИСЛЯ, ЧЕ КРАЯТ НА СВЕТА ЗАСЯГА ВСИЧКИ НИ. А ТИ НА КАКВО МНЕНИЕ СИ?
— Ясно ти е защо питам!
— УБЕДЕН СЪМ, ЧЕ Е СВЪРЗАНО С ПРИРОДАТА НА ВРЕМЕТО — И ВЕЧНА, И ЧОВЕШКА. ИМАШЕ НЯКОИ… СМУЩЕНИЯ.
— Ще причинят нещо на дамата Време ли? Защо ли си мислех, че не им е позволено да вършат такива неща?
— НА ТЯХ — НЕ. НО ХОРАТА МОГАТ. ВЕЧЕ БЕ СТОРЕНО ВЕДНЪЖ.
— Никой не е толкова тъп…
Сюзън стисна устни. Естествено винаги ще се намерят толкова тъпи хора. Някои типове са готови да направят всякаква идиотщина от чисто любопитство какъв ще бъде резултатът. Ако сте сложили голям превключвател в дъното на затънтена пещера и сте написали на стената „Превключвател за края на света. МОЛЯ, НЕ ПИПАЙТЕ!“, боята дори не би успяла да изсъхне.
Тя поумува още малко. Смърт я наблюдаваше внимателно.
Накрая Сюзън промълви:
— Колкото и да е смешно, четох от една книга на децата в класа. Намерих я на бюрото си. Заглавието е „Мрачни приказки“…
— А, ДА, МИЛИ РАЗКАЗЧЕТА ЗА МАЛКИТЕ ЧОВЕЧЕТА — вметна Смърт без дори помен от ирония.
— … и почти всичко вътре е за ужасната гибел на зли хора. Ама че смахнато. Децата като че остават много доволни. Изобщо не се плашат…
Смърт премълча.
— … освен от приказката за Стъкления часовник в Бад Шушайн — добави Сюзън, също вперила поглед в черепа насреща. — Тя ги разстрои, макар да има някакво подобие на щастлив край.
— МОЖЕ БИ ЗАЩОТО ИСТОРИЯТА Е ИСТИНСКА.
Сюзън познаваше Смърт твърде отдавна, за да оспорва твърденията му.
— Май вече разбирам. Погрижил си се книгата да попадне пред очите ми.
— ДА. ВПРОЧЕМ ГЛУПОСТИТЕ ЗА ПРЕКРАСНИЯ ПРИНЦ И ТАКА НАТАТЪК ОЧЕВИДНО СА ДОБАВЕНИ ПО-КЪСНО. РАЗБИРА СЕ, РЕВИЗОРИТЕ НЕ ИЗОБРЕТИХА ЧАСОВНИКА. ТОЙ БЕ ДЕЛО НА ЕДИН БЕЗУМЕЦ. ТЕ ОБАЧЕ МНОГО УМЕЛО СЕ ПРИСПОСОБЯВАТ. НЕСПОСОБНИ СА ДА ИЗОБРЕТЯТ НИЩО, НО СА МАЙСТОРИ НА ПРИСПОСОБЯВАНЕТО. И СЕГА ЧАСОВНИКЪТ СЕ СЪЗДАВА НАНОВО.
— Времето наистина ли спря?
— ДАМАТА ВРЕМЕ БЕ ХВАНАТА В КАПАН. САМО ЗА МИГ, НО ПОСЛЕДСТВИЯТА ОЩЕ СА НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО НАС. ИСТОРИЯТА БЕ РАЗТРОШЕНА, ПРЪСНАТА НА ПАРЧЕТА. НИТО ЕДНО МИНАЛО ВЕЧЕ НЕ БЕ СВЪРЗАНО С НИТО ЕДНО БЪДЕЩЕ. МОНАСИТЕ НА ИСТОРИЯТА БЯХА ПРИНУДЕНИ ДА ГРАДЯТ ВСИЧКО НА ПРАКТИКА ОТ САМОТО НАЧАЛО.
В такъв момент Сюзън изобщо не би си направила труда да ръси безсмислици от рода на „Това е невъзможно“. Казваха ги само хора, които се заблуждаваха, че живеят в света на действителността.
— Това сигурно им е отнело доста… време.
— ЕСТЕСТВЕНО ВРЕМЕТО НЕ ГИ ПРИТЕСНЯВАШЕ. ТЕ СИ СЛУЖАТ С ЕДИН ВИД ГОДИНИ, ОБВЪРЗАНИ С ЧОВЕШКИЯ ПУЛС. УПОТРЕБИХА ОКОЛО ПЕТСТОТИН ОТ ТЯХ.
— Но ако историята е била пръсната, откъде са взели…
Смърт събра върховете на пръстите си.
— СЮЗЪН, ТРЯБВА ДА МИСЛИШ ВРЕМЕВО. ДОКОЛКОТО МИ Е ИЗВЕСТНО, ТЕ ОТКРАДНАХА МАЛКО ВРЕМЕ ОТ ПО-РАННА ЕПОХА В СВЕТА, КЪДЕТО ТО БЕ ПРАХОСВАНО ЗА ИЗОБИЛНО НАВЪДИЛИТЕ СЕ ВЛЕЧУГИ. В КРАЯ НА КРАИЩАТА КАКВО ОЗНАЧАВА ВРЕМЕТО ЗА ЕДИН ГРАМАДЕН ГУЩЕР? ВИЖДАЛА ЛИ СИ ЗАБАВИТЕЛИТЕ, С КОИТО РАБОТЯТ ОНЕЗИ МОНАСИ? ВЕЛИКОЛЕПНИ УСТРОЙСТВА. ИМАТ СВОЙСТВОТО ДА МЕСТЯТ ВРЕМЕТО, ДА ГО СЪХРАНЯВАТ, РАЗТЕГЛЯТ… ИЗВЪНРЕДНО ХИТРОУМНО. АКО ПЪК ПИТАШ КОГА СЕ СЛУЧИ, ТОЗИ ВЪПРОС СЪЩО Е ЛИШЕН ОТ СМИСЪЛ. КОГАТО ШИШЕТО СЕ СЧУПИ, ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ ТОЧНО КЪДЕ Е БИЛО УДАРЕНО? ПОНЕ Е ЯСНО, ЧЕ ОТЛОМКИТЕ ОТ СЛУЧКАТА ВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ В СЪГРАДЕНАТА НАНОВО ИСТОРИЯ.
— Чакай, чакай… Как е възможно да вземеш парче от някакъв… хъм, древен век и да го пришиеш към съвременността? Нима хората не биха забелязали, че… — Сюзън махна с ръка безпомощно — … ами че някой носи броня от друга епоха, СТИЛЪТ на сградите е неподходящ и още се водят войни, случили се преди столетия?
— СЮЗЪН, ОПИТЪТ МЕ Е НАУЧИЛ, ЧЕ ТВЪРДЕ МНОГО ХОРА В СЪЗНАНИЕТО СИ ОЩЕ СА ЗАТЪНАЛИ НАСРЕД ВОЙНИ, СЛУЧИЛИ СЕ ПРЕДИ СТОЛЕТИЯ.