— Много проницателна забележка, но…
— НЕ БИВА ДА БЪРКАШ СЪДЪРЖАНИЕТО СЪС СЪДА, КОЙТО ГО ПОБИРА. — Смърт въздъхна. — ТИ СИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК. ИМАШ НУЖДА ОТ МЕТАФОРИ. ЯВНО СЕ НАЛАГА ДА ПРОВЕДА ЕДИН НАГЛЕДЕН УРОК. ЕЛА С МЕН.
Той се изправи и тръгна към трапезарията в другия край на коридора. Там още имаше неколцина обядващи, замръзнали насред усилния си труд, сложили салфетки под брадичките си в щастлива въглехидратна атмосфера.
Смърт доближи една маса и хвана ъгъла на покривката.
— НЕКА ВРЕМЕТО Е ТАЗИ ПОКРИВКА. ПРИБОРИТЕ И СЪДОВЕТЕ СА СЪБИТИЯТА, СЛУЧВАЩИ СЕ В РАМКИТЕ НА ВРЕМЕТО…
Отекна барабанно стакато. Сюзън погледна надолу. Смърт на мишките бе седнал зад истинска малка батарея от ударни инструменти.
— НАБЛЮДАВАЙ.
Смърт дръпна покривката. Задрънчаха ножове и вилици, имаше миг на неяснота за съдбата на вазата с цветя, но почти всичко се задържа по местата си.
— Ясно — кимна Сюзън.
— МАСАТА ОСТАВА ПОДРЕДЕНА, НО СЕГА ПОКРИВКАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ СЛОЖЕНА НА ДРУГА МАСА.
— Все пак ти събори солницата — изтъкна Сюзън.
— ДА, ТОЗИ МЕТОД Е ДАЛЕЧ ОТ СЪВЪРШЕНСТВОТО.
— Дядо, освен това по покривката има петна от предишното хранене.
Смърт грейна в усмивка.
— ИМЕННО. КАТО ЗА МЕТАФОРА НИКАК НЕ Е ЗЛЕ, НАЛИ?
— Хората биха забелязали!
— НИМА? ХОРАТА СА НАЙ-МАЛКО НАБЛЮДАТЕЛНИТЕ СЪЩЕСТВА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА. О, РАЗБИРА СЕ, ИМА ВСЕВЪЗМОЖНИ АНОМАЛИИ — ТЪЙ ДА СЕ КАЖЕ, НЕМАЛКО СОЛ Е РАЗСИПАНА, НО ИСТОРИЦИТЕ УСПЯВАТ ДА ГИ ОБЯСНЯТ НЯКАК. ПОНЕ В ТОВА СИ ЗАНИМАНИЕ НЕСЪМНЕНО СА ПОЛЕЗНИ.
На Сюзън й беше известно, че има нещо, наречено Правилата. Не съществуваха в писмен вид, точно както и планините не съществуват в писмен вид. И бяха несравнимо по-важни, за да я има Вселената, отколкото механичните дреболии като гравитацията. Колкото и да мразеха Ревизорите безредието, породено от възникването на живота, Правилата не допускаха да сторят нищо. Развитието на човечеството сигурно е било голямо облекчение за тях. Най-сетне се бе появила форма на живот, която биха могли да склонят да се гръмне сама.
— Нямам представа какво очакваш да направя аз — намуси се Сюзън.
— ВСИЧКО, КОЕТО Е ПО СИЛИТЕ ТИ — отвърна Смърт. — А АЗ, СЪГЛАСНО ОБИЧАЯ И УТВЪРДЕНАТА ПРАКТИКА, ЩЕ ИМАМ ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ.
— Например?
— ВАЖНИ ДЕЛА.
— За които не можеш да ме осведомиш, така ли?
— ЗА КОИТО НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА ТИ КАЖА НИТО ДУМИЧКА, ОБАЧЕ СА ВАЖНИ. ВПРОЧЕМ ТВОЯТА ПРОНИЦАТЕЛНОСТ ЩЕ БЪДЕ МНОГО ЦЕННА. МИСЛЕНЕТО ТИ СЕ ДВИЖИ ПО ПЪТИЩА, КОИТО ЩЕ ТИ ПОСЛУЖАТ ДОБРЕ. ЗА ТЕБ СА ДОСТЪПНИ МЕСТА, КЪДЕТО АЗ НЕ МОГА ДА ПРОНИКНА. АЗ САМО ВИДЯХ БЪДЕЩЕТО. ТИ ИМАШ СИЛИ ДА ГО ПРОМЕНИШ.
— А къде се създава наново онзи часовник?
— НЕ УСПЯХ ДА НАУЧА. ДОБРЕ, ЧЕ ИЗОБЩО СЕ ДОСЕТИХ КАКВО СТАВА. ТАЗИ ОБЛАСТ ЗА МЕН Е КАТО ЗАБУЛЕНА ОТ МЪГЛА.
— Защо?
— ЗАЩОТО Е СКРИТА. ЗАМЕСЕН Е НЯКОЙ… КОЙТО НЕ МИ Е ПОДВЛАСТЕН.
Смърт като че се смути.
— Безсмъртен ли е?
— ТОЗИ НЯКОЙ Е… ПОДВЛАСТЕН ДРУГИМУ.
— Най-добре ще е да ми обясниш всичко по-подробно.
— СЮЗЪН… ЗНАЕШ, ЧЕ ОТГЛЕДАХ МАЙКА ТИ КАТО СВОЯ ДЪЩЕРЯ И НАМЕРИХ ЗА НЕЯ ПОДХОДЯЩ СЪПРУГ…
— Да, да, знам — троснато го прекъсна тя. — Немислимо е да забравя. Всеки ден се виждам в огледалото.
— НЕ МИ Е ЛЕКО ДА ГОВОРЯ ЗА ТОВА. ИСТИНАТА Е, ЧЕ НЕ САМО АЗ СЕ ОБВЪРЗАХ С ХОРАТА. ЗАЩО МЕ ГЛЕДАШ ТОЛКОВА УЧУДЕНО? НИМА НЕ Е ВСЕИЗВЕСТНО, ЧЕ БОГОВЕТЕ НЕПРЕКЪСНАТО СИ ПОЗВОЛЯВАТ ТАКИВА ПОСТЪПКИ?
— Боговете — да, но ти и подобните на теб…
— АЗ И ПОДОБНИТЕ НА МЕН СИ ОСТАВАМЕ ПОДОБНИ И НА ХОРАТА…
Сюзън постъпи необичайно — вслуша се. За една учителка това е почти непосилна задача.
— ТИ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЪЗНАВАШ, ЧЕ НИЕ, КОИТО СМЕ… ИЗВЪН ЧОВЕЧЕСТВОТО…
— Аз не съм извън човечеството — рязко го прекъсна тя. — Просто имам… допълнителни дарби.
— НЕ ГОВОРЕХ ЗА ТЕБ, РАЗБИРА СЕ, А ЗА ДРУГИТЕ — ТЕ НЕ СА ХОРА И ВСЕ ПАК СА ЧАСТ ОТ ЧОВЕШКАТА ВСЕЛЕНА. ВОЙНА, ПРОВИДЕНИЕ, МОР И ОСТАНАЛИТЕ — ХОРАТА НИ СМЯТАТ ЗА ХОРА И ЗАТОВА ВСЕКИ ОТ НАС ПОСВОЕМУ ПРИДОБИВА ЧОВЕШКИ КАЧЕСТВА. НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДРУГОЯЧЕ. ДОРИ САМАТА ТЕЛЕСНА ФОРМА НИ НАЛАГА ОПРЕДЕЛЕН ВЪЗГЛЕД ЗА ВСЕЛЕНАТА. ПРИХВАЩАМЕ ЧОВЕШКИ ЧЕРТИ… ЛЮБОПИТСТВО, ГНЯВ, БЕЗПОКОЙСТВО…
— Дядо, това се подразбира.
— ЗА ТЕБ — ДА. ЗНАЧИ ЗНАЕШ И ЧЕ НЯКОИ ОТ НАС… ПРОЯВЯВАТ ИНТЕРЕС КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО.
— Знам. Аз съм един от резултатите.
— ДА. Ъ-Ъ… НЯКОИ ОТ НАС ОБАЧЕ…
— Започват да се намесват ли?
— ЗА ДРУГО ГОВОРЯ. ВЪВЛИЧАТ СЕ ЛИЧНО. ЧУВАЛА СИ МЕ ДА СПОМЕНАВАМ… ПЕРСОНИФИКАЦИЯТА НА ВРЕМЕТО…
— Казвал си ми малко неща. Тя живеела в палат от стъкло.