Мадам Фраут я зяпна.
— Каква…
Сюзън въздъхна и щракна с пръсти.
Заобиколи бюрото, отвори чекмеджето до неподвижната директорка, извади бял лист и старателно съчини подходящ текст. Остави мастилото да изсъхне, понамачка хартията, за да има по-използван вид, и я пъхна под останалите книжа. Единият край се подаваше, за да го види по-бързо мадам Фраут.
Върна се на стола си. Пак щракна с пръсти.
— … молба? — довърши въпроса си директорката и чак тогава огледа бюрото. — А, тази ли…
Сюзън съзнаваше, че е жестоко да постъпва така. Но макар мадам Фраут да не беше в никакъв случай лош човек, пък и се отнасяше с един вид хаотична благост към децата, не бе лишена и от глупост. А Сюзън нямаше неизчерпаеми запаси от търпение към глупостите.
— Да, моля ви за няколко дни отпуск — обясни на директорката. — Уви, неотложни семейни проблеми. Естествено подготвих задачи за децата по време на моето отсъствие.
Мадам Фраут се зае да размишлява. Сюзън не търпеше и двоумене. Щракна с пръсти.
— „ОХ, ТАКА ЩЕ МИ ОЛЕКНЕ — започна с глас, чиито вибрации проникваха чак в подсъзнанието. — АКО НЕ Я ЗАБАВИМ НЯКАК, ЩЕ СВЪРШАТ ПРЕДМЕТИТЕ, ПО КОИТО ДА ГИ ОБУЧАВАМЕ! ТЯ ВСЕКИ ДЕН ВЪРШИ МАЛКИ ЧУДЕСА И ЗАСЛУЖАВА ДА Й УВЕЛИЧА ЗАПЛАТАТА.“
Облегна се спокойно, за пореден път щракна с пръсти и видя как думите се настаняват на най-видно място в ума на мадам Фраут. Скоро се размърдаха и устните на директорката.
— Ами да, защо не… — смънка тя накрая. — Трудихте се толкова всеотдайно и… и… — Дори свръхестествено властен глас не може да изкопчи повишение на заплата от една училищна директорка, затова мадам Фраут изфъфли: — Тези дни ще трябва да помислим и за някакво дребно поощрение…
Сюзън се върна в класната стая и през остатъка от деня продължи с малките си чудеса — например махна лепилото от косата на Риченда, изсуши напиканите обувки на Били и зарадва класа с кратка разходка до континента Четири хикса.
Когато родителите дойдоха да си приберат отрочетата, децата от класа й размахваха пастелни рисунки на кенгуру. Сюзън се утешаваше с надеждата, че червената пръст по обувките им (в случая с Били — червената кал, той още не умееше да стиска дълго) няма да привлече ничие внимание. И вероятно беше права. Не само в „Снобинс“ порасналите хора не виждаха онова, което беше немислимо да приемат за истина.
Седна да си поеме дъх.
Празната класна стая беше смътно приятна. То се знае, всяка учителка би изтъкнала, че най-приятно е отсъствието на децата, особено на такива като Джейсън.
Но по масичките край стените и рафтовете над тях имаше изобилни доказателства, че учебният срок не е пропилян. Стените бяха изпъстрени с рисунки, показващи добро овладяване на перспективата и палитрата. Класът задружно си направи бял жребец от изрязани кашони и неусетно научи още много факти за конете, а Сюзън научи колко наблюдателен всъщност е Джейсън. Наложи се да му отнеме дългата картонена тръба и да обясни, че този кон е възпитан.
Денят й се стори твърде дълъг. Повдигна плота на бюрото си и извади „Мрачни приказки“. Бутна настрана няколко листа и пред погледа й лъсна черно-златната украса по една кутия.
Дребен подарък от родителите на Винсънт.
Тя впи поглед в кутията.
Всеки ден тази мъка… Каза си, че това вече е нелепо. Отгоре на всичко „Хигс & Микинс“ не продаваха вкусни шоколади. Нищо повече от масло, захар и…
Порови сред жалките смачкани кафяви хартийки в кутията и извади шоколадов бонбон. В края на краищата от човек не може да се очаква да не хапне поне едно бонбонче, нали?
Сложи го в устата си.
Гадостгадостгадостгадост! Вътре имаше нуга! Единственият й шоколадов бонбон за днес и се оказа гадост изкуствена гадост розово-бяла гадост гнусна гадост тъпа нуга!
Е, от човек не може да се очаква да смята, че такъв бонбон влиза в сметките, нали?9 Имаше пълното право да си вземе още…
Учителката в нея, която имаше чифт очи и на тила си, долови смътно движение. Тя се завъртя светкавично.
— Никакво търчане напред-назад с тази коса в лапичките!
Смърт на мишките се закова насред подтичването по масата с пособия по природознание и я погледна гузно.
— ПИСУК?
— И никакво пъхане в шкафа с помощните материали — по навик избълва Сюзън.
Затвори с трясък плота на бюрото си.
— ПИСУК!
9
Вярно е. Шоколадов бонбон, който не сте искали да изядете, не се брои за шоколад. Това откритие е от същия дял на кулинарната физика, който е установил, че храната, изядена докато ходите, не съдържа никакви калории.