Лу Цзе взе от поставката с оръжията меч, остър като бръснач. Подаде го на стъписаното момче.
— Нали си ги виждал и преди? Е, не са подходящи за новаци, но пък ти вече показа такива дарби…
— Да, Метачо, обаче…
— Знаеш ли как да си служиш с него?
— Боравя добре с учебните мечове, но те са направени от…
— Тогава го вземи и ме нападни.
Над тях зашумоляха раса. Лобсанг отметна глава и видя, че към галерията над доджото се стичат монаси, сред тях неколцина от най-старшите. В толкова малък свят новините се разнасят мигновено.
— Второ правило: „Никога не отказвай оръжие.“ — Лу Цзе се отдръпна няколко крачки назад. — Когато си готов, момко.
Лобсанг неуверено размаха леко извития меч.
— Какво има? — попита метачът.
— Просто не мога…
— Това ли е доджото на Десети джим? — учуди се Лу Цзе. — Ах, горкичкият аз, май не бъркам. Следователно тук няма правила, нали? Всякакво оръжие, всякаква стратегия… Всичко е позволено. Не разбираш ли? Ти да не си тъпанар?
— Но аз не мога да убия някого само защото той ме е помолил!
— Че защо не? Не го ли изисква доброто възпитание?
— Но…
— Ти държиш смъртоносно оръжие! И си застанал срещу невъоръжен човек, който е заел поза на покорство! Нима се боиш?
— Да! Боя се!
— Така е по-добре. Ето ти го и Третото правило — съвсем спокойно промълви Лу Цзе. — Видя ли колко много научи набързо? Изтрих ти усмивчицата от лицето, а? Я върни меча върху поставката и вземи… Да, вземи една тояга дака. С нея най-много да понатъртиш старешките ми кости.
— Ще ми олекне, ако облечеш защитните дрехи…
— Толкова ли умело въртиш тоягата?
— Много съм бърз…
— Щом е тъй, не започнеш ли веднага схватката, ще изтръгна тоягата от ръцете ти и ще я строша в главата ти — обеща Лу Цзе и пак отстъпи заднешком. — Готов ли си? Чувал съм, че най-добрата защита е майсторската атака.
Лобсанг неохотно вдигна тоягата за поздрав.
Лу Цзе скръсти ръце на гърдите си. Докато момчето го доближаваше на подскоци, той затвори очи и се усмихна на някаква своя мисъл.
Лобсанг отново вдигна тоягата и се подвоуми.
Лу Цзе се хилеше.
Второ правило, Трето правило… А какво гласеше Първо правило?
„Винаги помнете Първо правило…“
— Лу Цзе!
Старшият помощник на игумена нахълта задъхан през вратата и трескаво размаха ръце.
Лу Цзе отвори първо едното си око, после и другото, а накрая намигна на Лобсанг.
— Боят ми се размина на косъм, нали? — Обърна се към старшия помощник. — Слушам ви, о, възвишени господине.
— Трябва да дойдеш незабавно! Отнася се и за всички монаси, на които е разрешено да пътуват по света! Елате при Мандалата! Още сега!
В галерията настана блъсканица, неколцина монаси си пробиха път през навалицата.
— А, става вълнуващо — отбеляза Лу Цзе, взе тоягата от омекналите ръце на Лобсанг и я сложи на мястото й.
Залата опустяваше бързо. Навсякъде в Ой Донг ехтяха честите удари на гонгове.
— Какво се е случило? — смънка Лобсанг, покрай когото претичваха последните монаси.
— Осмелявам се да позная, че скоро ще ни обяснят — отвърна Лу Цзе и започна да си свива папироска.
— Нали трябва да бързаме? Всички отидоха!
Плющенето на сандали стихваше по коридорите.
— Не личи да има пожар — невъзмутимо сподели Лу Цзе. — Пък и ако изчакаме МЪНИЧКО, когато отидем при останалите, те ще са се накрещели и може би ще говорят по-смислено. Да тръгнем по Пътеката на часовника. Цветната градина е особено прелестна в този час.
— Но… но…
— В писанията е речено „Научи се да ходиш, преди да тичаш“ — просвети го Лу Цзе и нарами метлата.
— Пак ли госпожа Космипилитска?
— Невероятна жена. И дяволски я биваше в бърсането на прах.
Пътеката на часовника се виеше край главните постройки на манастира, изкачваше се през терасираните градини пред входа на тунела през скалите и се сливаше с по-широката пътека. Послушниците непременно се сещаха да попитат защо е наречена Пътеката на часовника, щом наоколо не се вижда никакъв часовник.
Гонговете продължаваха да звънят, но зеленината смекчаваше шумотевицата. Лобсанг чуваше тропота на бягащи крака по другата пътека. А тук миниатюрни колибри пърхаха от цвете на цвете, без да подозират за суматохата.
— Питам се колко ли е часът — подхвърли през рамо Лу Цзе.
Всичко е изпитание. Лобсанг се загледа в цветните лехи.