— Е, убеди ли се? Изхвърлят време! Насам! По-скоро!
Лобсанг се хвърли след Лу Цзе и погледът му обхвана стотици… не, хиляди цилиндри, някои стигащи почти до тавана на гигантската кухина.
Тук все още имаше монаси — тичаха към кладенци и пълнеха кофи с вода, която тутакси се превръщаше в пара, щом полееха с нея димящите каменни основи на цилиндрите.
— Идиоти — процеди метачът. Сви шепи пред устата си и изрева: — Къде е надзирателят?
Лобсанг посочи към края на дървената площадка, стърчаща от едната стена на залата.
Там бе паднал изгнил корков шлем, забелязваха се и чифт вехти сандали, а между тях — купчинка сивкав прах.
— Горкият — промърмори Лу Цзе. — Като гледам, отнесъл е порция от петдесетина хиляди години. — Отново впи сърдит поглед в щъкащите монаси. — Ей, смотаняци, я престанете и елате при мен! Няма да ви моля втори път!
Неколцина избърсаха потта от очите си и притичаха към площадката облекчени, че ще чуят някакви заповеди. Зад тях Забавителите виеха.
— Така! — натърти Лу Цзе, а другите също се домъкнаха. — Слушайте какво ви говоря! Някакъв си каскаден изблик, нищо повече! Всички сте учили за тях! Можем да се справим! Достатъчно е да свържем кръстосано вариантите на бъдещето и миналото, първо най-бързите…
— Горкият господин Шобланг вече опита това — прекъсна го един монах и кимна към жалката купчинка.
— Тогава искам два екипа… — Лу Цзе се запъна. — Не, нямаме време! Ще го правим с усета в петите си както някога! По един човек хуква към барабан и бута лостовете, щом кажа! Готови за старт, щом извикам номера!
Лу Цзе се качи на площадката и плъзна поглед по табло, осеяно с дървени шпулки. Над всяка светеше син или червен ореол.
— Каква бъркотия… Каква бъркотия!…
— Какво означават? — настойчиво попита Лобсанг.
Лу Цзе простря длани над шпулките.
— Ето. Червените размотават времето и го ускоряват. Сините намотават времето и го забавят. По яркостта съдиш колко бързо работят. Само че сега всички са в пълен хаос, защото избликът ги е откъснал, ясно?
— От какво ги е откъснал?
— От работното натоварване, от света. Погледни натам.
Лу Цзе махна с ръка към двете редици регулиращи се щори, проточили се по цялата стена — едната в синьо, другата в червено.
— На колкото повече щори се вижда цветът, толкова повече време се намотава или размотава, нали?
— Схватлив момък си ти! Трябва да се поддържа равновесието! Ще ги нагласим, като ги свързваме по двойки, за да се уравновесяват взаимно! Горкият стар Шобланг май се е помъчил да ги регулира отново в работен режим. Но не може да се постигне при каскаден изблик. Оставяш всичко да се разнесе и събираш парчетата, когато положението се укроти. — Той огледа шпулките и кимна на монасите. — Тъй… Ти… вържи 128 към 17, после 45 към 89. Тръгвай. А ти… 596 към… да видим… да, 402…
— Седемстотин и деветдесети! — кресна Лобсанг, посочил с пръст една шпулка.
— Какво?!
— Седемстотин и деветдесети!
— Стига глупости. Той още размотава. Четиристотин и втори ще ни свърши чудесна работа, ето го на таблото.
— Седемстотин и деветдесети ей сега ще започне пак да намотава време!
— Още е яркосин.
— Ще започне да намотава. Знам. Защото… — пръстът на послушника се премести над друга редица шпулки, поспря и посочи една в края… — уеднаквява скоростта си с този.
Лу Цзе се вгледа внимателно.
— В писанията е речено „Бре, ще падна от стълбата!“. Двата ще влязат в естествена инверсия. — Примижа към Лобсанг. — Ей, ти да не си нечие поредно въплъщение? Случва се често в нашия край.
— Не ми се вярва. Просто всичко е… очевидно.
— Тъй ли? Нима? Ами добре. Таблото е твое, господин вундеркинд!
Лу Цзе се отмести.
— Мое ли? Но аз…
— Захващай се! Това е заповед.
За миг около Лобсанг затрепка синя светлина. Лу Цзе се зачуди колко ли време е усукало момчето около себе си през тази секунда. Явно му стигаше да помисли.
После послушникът извика няколко двойки номера. Лу Цзе впери поглед в монасите.
— По-чевръсто, момци. Сега господин Лобсанг работи с таблото! А вие внимавайте с основите!
— Но той е послушник… — започна един монах, обаче стисна устни и отстъпи, щом разгада изражението на Лу Цзе. — Добре, де, Метачо… Добре…
Само миг по-късно затрещяха съединители, влизащи в гнездата си. Лобсанг извика още номера.
Монасите се стрелкаха напред-назад да носят масло за основите, а Лу Цзе наблюдаваше най-близкия цилиндър. Още се въртеше бързо, но той беше сигурен, че започва да вижда резбованите по него фигури.