Ръкоздрав предпазливо вложи тези думи в своя мисловен молитвен барабан и му се стори, че небето наистина ги чу. Лицето му грейна в усмивка.
— Само че… — Лу Цзе пристъпи към него и сниши глас. — Вероятно ще се отбия тук наскоро, защото май е крайно време залата да бъде преметена, и ако не ви заваря, момци, наежени и ГОТОВИ да се ритате по задниците от усърдие, ще бъда принуден да… си поприказвам с вас.
Усмивката се стопи.
— Добре, Метачо.
— Проверете всеки цилиндър и се погрижете за основите.
— Добре, Метачо.
— И някой да изнесе останките на господин Шобланг.
— Добре, Метачо.
— Тогава ви желая да се забавлявате до насита. Ние с младия Лобсанг ще си вървим. Допринесохте много за образованието му.
Хвана момчето за ръка и то без съпротива се остави да бъде изведено от залата покрай дългите редици въртящи се, бръмчащи Забавители. Под високия таван още се стелеше рехав синкав дим.
— Истина е реченото в писанията — промърмори Лу Цзе, щом поеха нагоре по наклонения коридор. — „Направо ме разби.“ Ами да! Забеляза онази инверсия още преди да е настъпила. А аз щях да издухам всички ни чак в идната седмица. Най-малко.
— Извинявай, Метачо.
— „Извинявай“ ли? Няма за какво да се извиняваш. Не те знам какъв си, синко. Прекалено си бърз. И свикваш с това място като пате с водата. Няма нужда да учиш разни неща, които други хора наизустяват с години. Старият Шобланг, дано се прероди в топло уютно кътче… дори той не би могъл да уравновеси натоварването с точност до секунда. И то по целия проклет свят! — Метачът потръпна. — Един скромен съвет от мен — не позволявай да ти проличи. Хората понякога се държат смахнато, ако ги смаеш.
— Добре, Метачо.
— И още нещо — продължи Лу Цзе, излизайки на дневна светлина. — Защо се сащиса така, преди да побеснеят Забавителите? Почувства ли нещо?
— Не знам. Просто… всичко беше сбъркано за миг.
— Случвало ли ти се е преди?
— Не-е… Малко приличаше на онова над Мандалата.
— Каквото ще да е, внимавай да не се изтървеш пред някого. Тукашните тузари напоследък май не знаят дори как действат цилиндрите. И на никого не му пука. Нима човек забелязва вещ, която му служи твърде добре? Разбира се, в отминалите времена никой не можеше да стане монах, без да прекара поне шест месеца в шетане из онази зала — смазване, чистене, пренасяне. И беше по-добре за всички! А сега се чуват само приказки за смирение и космическа хармония. Да, ама някога това се учеше пак в залата. Човек бързичко схващаше, че не отскочи ли пъргаво, ако му креснат „Има изхвърляне!“, ще го цапардосат две-три годинки там, дето най-силно боли. Проумяваше и че няма по-хубава хармония от уравновесяването на цилиндрите.
Този коридор водеше към централните сгради на манастира. Наоколо още щъкаха хора, когато двамата се запътиха към Мандалата.
— Сигурен ли си, че имаш сили да я погледнеш отново? — провери Лу Цзе.
— Да, Метачо.
— Ти си знаеш.
Балконите около залата бяха претъпкани с монаси. Лу Цзе обаче си проби път чрез учтиво, но решително побутване с метлата. Старшите монаси се тълпяха в самия край.
Ринпо го зърна.
— А, Метачо. Прах ли бърса, та се забави толкова?
— Цилиндрите загубиха управление и се ускориха прекомерно — процеди Лу Цзе.
— Ясно, но ти бе призован от самия игумен — укори го старшият помощник.
— Преди години и най-смотаното човече тук щеше да се втурне с все сила към залата, ако чуеше гонговете.
— Да, но…
— БЪРРРбърррбъррр — обади се игуменът и Лобсанг чак сега видя, че е в носилка на гърба на помощника и има везана качулчица, за да не му се простуди главичката. — Лу Цзе открай време набляга на практичния подход… бъррр. — Издуха няколко млечни мехурчета в ухото на Ринпо. — Лу Цзе, радвам се, че затруднението е било премахнато.
Метачът се поклони, а игуменът игриво заудря главата на старшия помощник с дървеното си мече.
— Историята се повтори, Лу Цзе. Дум-дум-бъррр…
— Пак ли стъкленият часовник? — попита метачът.
Старшите монаси се опулиха.
— Но как е възможно да си научил?! — ахна помощникът. — Още не сме превъртели назад Мандалата!
— В писанията е речено „Това го усещам и с космите по врата си“. Пък и цилиндрите само веднъж досега са бушували така. Всички излязоха от контрол. Приплъзване на времето. Някой отново изработва стъкления часовник.