— Дадох всичко от себе си — заяви метачът. — Естествено обучаваха ги други. Аз просто се опитах да поправя грешките им. Изобщо не съм ги учил да бъдат нинджи. — Лакътят му за кой ли път намери ребрата на Лобсанг. — Ученико, тази дума на езика на Ахатовата империя означава „вятър работа“ — обясни с кънтящ шепот.
— Имам намерение да ги изпратя веднага… УАА! — Игуменът стовари лъжичката си по облегалката на столчето. — Това е моята заповед, Лу Цзе. Ти си легендарна личност, но мина много време, откакто стана легенда. Защо да не се опрем на бъдещето? Бишкитка!
— Схванах — тъжно отрони Лу Цзе. — Е, все някога щеше да ме сполети. Благодаря ви за загрижеността, ваша святост.
— Бръмбръм… Лу Цзе, познавам те отдавна! Няма да припарваш и на двеста километра от границите на Юбервалд, проумя ли?
— В никакъв случай няма да ходя натам, ваша святост.
— И това е заповед!
— Разбира се, ясно ми е.
— Ти обаче си нарушавал… баабаа… и преди моите заповеди. В Омния. Не съм забравил.
— Тактическо решение, взето от изпратения човек на самото място. Нищо повече, ваша святост. Беше по-скоро тълкуване на вашата заповед — оправда се Лу Цзе.
— Аха, като отиде именно където ти бе наредено да не стъпваш и като направи точно онова, което ти забраних изрично?
— Да, ваша святост. Понякога човек трябва да бута двуръчния трион поред и от двете страни, за да си нареже дървата сам. Сторих онова, което не биваше да правя, на мястото, където не биваше да съм, но така постигнах каквото бе необходимо да се направи там, където то трябваше да се случи.
Игуменът впери в метача дълъг пронизващ поглед, с какъвто малките деца често удостояват света.
— Лу Цзе, ти няма… мънмънбуубуу… ти дори няма да доближаваш Юбервалд. Разбрахме ли се?
— Да, ваша святост. Прав сте, разбира се. Но в своята немощ не мога ли да поема в друга посока — към мъдростта вместо към насилието? Бих искал да покажа на този младеж… Пътя.
Другите монаси се разкикотиха.
— Пътя на перачката ли? — уточни Ринпо.
— Госпожа Космипилитска беше шивачка — безметежно го поправи Лу Цзе.
— Чиято мъдрост се състоеше в изречения като „Няма да зарасне по-бързо, ако го човъркаш“, нали? — упорстваше старшият помощник.
— Никоя рана не зараства по-бързо, ако я човъркаме — потвърди метачът и невъзмутимостта му беше като дълбоко езеро. — Може да е нищожен и тесен Път, но колкото и да е недостоен за вниманието ви, той си остава моя Път. — Лу Цзе се озърна към игумена. — Така беше в отминалите времена, ваша святост. Помните ли? Учителят и ученикът тръгват заедно по света. Така ученикът трупа знания от практиката и примера, а после открива собствения си Път, в чийто край пък намира…
— … себе си… блъм… — промълви игуменът.
— Но първо си намира учител — завърши Лу Цзе.
— Той е късметлия, щом ти… блъмблъм… ще му бъдеш учител.
— Преподобни господине — започна метачът, — такава е същината на различните Пътища, че никога не се знае кой ще бъде учителят. Аз мога само да го поведа по някоя от безбройните пътеки.
— Тоест към града — натърти игуменът.
— Да. А Анкх-Морпорк е много далеч от Юбервалд. Не искате да ме изпратите в Юбервалд, защото съм старец. Затова с цялото си уважение ви моля да зачетете поне тази прищявка на стареца.
— Нямам друг избор, щом представяш молбата си така — реши игуменът.
— Преподобни господине… — намеси се Ринпо, който май смяташе, че има избор, и то богат.
Лъжичката пак издрънча оглушително по подноса.
— Лу Цзе е прославен човек! — кресна игуменът. — Без никакво съмнение очаквам от него да постъпи правилно! Ех, ако можех да очаквам и… блъмблъм… да върши каквото съм поискал от него! Забраних му да отива в Юбервалд! Нима искаш от мен да му забраня и да не отива в Юбервалд?! БИШКИТКА! Оповестих волята си! А сега, господа, ще бъдете ли така добри да излезете? Имам спешна работа.
Лу Цзе се поклони и сграбчи Лобсанг за ръката.
— Движение, момко! — прошепна му. — Да се разкараме оттук на секундата, докато някой не се е усетил!
На излизане срещнаха по-младши помощник, понесъл гърне с изрисувани по него зайчета.
— Хич не е лесно да се прераждаш — изрази мнението си Лу Цзе, тичайки с все сила по коридора. — Сега задачата ни е да се махнем от манастира, защото скоро някой ще реши да се прави на голям хитрец. Грабвай си торбата и постелката!