— Но нали никому не би хрумнало да се възпротиви срещу заповед на игумена? — учуди се Лобсанг, като заби пети в пода, за да свърне зад поредния ъгъл.
— Ха! Той ще задреме след десетина минутки, а ако му бутнат в ръцете нова играчка, когато се събуди, накрая ще бъде твърде зает да натиква зелени кубчета в сини кръгли отворчета и ще забрави думите си. Политика, момко! Тук си имаме в излишък идиоти, които ще задърдорят, че са убедени какво всъщност е искал да каже игуменът. Хайде, размърдай се! Среща след една минута в Градината на Петте изненади.
Когато Лобсанг нахълта в градината, Лу Цзе прилежно опаковаше една планина-бонсай в бамбукова рамка. Върза последния възел, сложи пакета в торбата и я нарами.
— Няма ли да се повреди? — разтревожи се момчето.
— Ама нали е планина? Как тъй ще се повреди? — Лу Цзе си взе и метлата. — Ще наминем да си побъбрим с едно старо приятелче, преди да се отправим на пътешествие. Може и да ни светне за туй-онуй.
— Какво става, Метачо? — не се стърпя Лобсанг.
— Ето какво е положението, момко. Аз, игуменът и оня тип, с когото ще разменим по някоя приказка, се познаваме от памтивека. Но сега не е същото като преди. Игуменът не може да изтърси ей така: „Лу Цзе, ти си един дърт мошеник и тъкмо ти пробута идеята за Юбервалд в главите на всички наоколо, но аз поне проумях, че си намислил някаква хитрина, затова дим да те няма, щом си надушил нещо.“
— Но той е върховният повелител тук!
— Именно! Адски трудно е да се наложиш, когато си върховен повелител. Под теб има страшна гмеж от хорица, които всичко оплескват. А както той уреди нещата, младежите ще могат да се позабавляват, като търчат из Юбервалд и крещят „Хай“. Ние обаче тръгваме към Анкх-Морпорк. И игуменът знае това. Е, донякъде.
— Как научи, че някой прави часовника точно в Анкх-Морпорк?
Лобсанг се мъкнеше след Лу Цзе по обрасла с мъх скрита пътека през гъсталака от рододендрони. Водеше към външната стена на манастира.
— Знам. Помни ми думата — ако някой махне запушалката от дъното на Вселената, верижката й ще ни отведе право в Анкх-Морпорк и ще чуем от загубеняка „Ама аз само исках да видя какво ще стане“. Всички пътища водят към Анкх-Морпорк.
— Защо ли си мислех, че всички пътища водят надалеч от Анкх-Морпорк?
— Не и за нас в момента. А, стигнахме.
Лу Цзе потропа на вратата на грубовато скована, но голяма барака, долепена до самата стена. В същия миг избумтя взрив и някой… не, поправи се Лобсанг, нечия половина изхвърча вихрено от неостъкления прозорец и се стовари върху пътеката със сила, достатъчна да смели всички кости. Едва когато търкалянето на парчето спря. Лобсанг видя, че това е дървена кукла в монашеско расо.
— Ку явно се забавлява — отбеляза Лу Цзе.
Изобщо не бе помръднал, макар куклата да прелетя край ухото му.
Вратата се отвори с трясък и един пълничък стар монах надникна развълнуван.
— Видяхте ли? Видяхте ли?! И то само с една лъжичка! — Кимна им. — Здрасти, Лу Цзе. Очаквах те. Подготвих някои нещица.
— Какви? — неволно попита Лобсанг.
— Кое е момчето? — отвърна с въпрос Ку, щом ги пусна да влязат.
— Непросветеното дете носи името Лобсанг — осведоми го метачът и огледа вътрешността на бараката. На каменния под още димеше черен кръг, около който бе разпилян опушен пясък. — Нови играчки, а, Ку?
— Експлодираща мандала — щастливо обясни монахът и се разтърча възбудено. — Просто поръсваш от специалния пясък върху най-обикновена фигура — където пожелаеш и първият враг, който СТЪПИ отгоре… Бум! И незабавно сменя кармата си. Не пипай това!
Лу Цзе се пресегна и изтръгна от шарещите пръсти на Лобсанг паниката за подаяния, която току-що бе взел от масата.
— Не забравяй Първо правило — напомни му и метна паничката.
Тя се завъртя и от нея изскочиха скрити остриета. Заби се в една носеща греда.
— Но тази паничка може да отсече главата на човек! — възкликна момчето… и чу слабичко потракване.
— … три, четири, пет… — броеше на глас Ку. — Всички да залегнат… Сега!
Лу Цзе просна Лобсанг по лице секунда преди паничката да избухне. Парчета метал прелетяха със свистене над главите им.
— Добавих нова функция, откакто не си виждал устройството — похвали се монахът, когато те се надигнаха. — Вече е годно за разностранна употреба. Разбира се, нищо не пречи да си сипваш в него и варения ориз. Впрочем разгледахте ли това?
Взе в ръце молитвен барабан. Лобсанг и Лу Цзе отскочиха.
Ку завъртя барабана и тежестите в краищата на вървите задумкаха по опънатата кожа.