— Вървите се свалят мигновено, ако е необходимо да бъде удушен някой — обясни монахът. — А самата кожа се смъква… с това движение… и вадиш скрития вътре кинжал, щом възникне нужда от него.
— Но нищо не пречи барабанът да бъде използван и за молитви, нали? — сподели догадката си Лобсанг.
— Досетлив си — одобри Ку. — Пъргава мисъл. Молитвата винаги може да ти послужи като последно убежище. Ние дори разработваме една доста перспективна мантра с включени в нея обертонове, които имат твърде особено въздействие върху човешката нервна сис…
— Ку, не ми се вярва, че тези джунджурийки ще ни потрябват — прекъсна го Лу Цзе.
Монахът въздъхна.
— Лу Цзе, защо поне не се съгласи да превърнем метлата ти в тайно оръжие? Нали ти показах чертежите…
— Тя и сега си е тайно оръжие — възрази метачът. — Защото е метла.
— А какво ще кажеш за новите якове, които развъждаме? Само да дръпнеш поводите и рогата им…
— Ку, дойдохме за цилиндрите.
Монахът изведнъж ги загледа гузно.
— Цилиндрите ли? Какви цилиндри?
Лу Цзе прекоси стаята и натисна с длан част от стената, която се плъзна встрани.
— Тези цилиндри, Ку. Не ме разигравай, че нямаме време.
Лобсанг видя два предмета, които по нищо не се различаваха от мънички Забавители, всеки в метална рамка с дъсчена поставка. Към рамките бяха закрепени хамути.
— Още не си казал на игумена за тях, нали? — подхвърли Лу Цзе и се зае да оправи хамута на единия цилиндър. — Знаеш, че ще ги забрани, ако научи.
— Не очаквах никой да е научил! — промърмори Ку. — А ти как…
Лу Цзе му се ухили.
— Никой не обръща внимание на метачите.
— Но те са в експериментален стадий! — заломоти почти паникьосан Ку. — Щях да обясня на игумена, разабира се, но изчаквах, докато имам какво да му покажа! И ще бъде страшно, ако попаднат в неподходящи ръце!
— Значи ние ще се погрижим да не попаднат — обеща Лу Цзе, вглъбен в разглеждане на ремъците. — Как се задвижват в момента?
— На тежестите и храповите колелца не можеше да се разчита — увери го Ку. — Уви, бях принуден да използвам… часовников механизъм.
Лу Цзе се вцепени и го изпепели с поглед.
— Часовников механизъм?!
— Само като движеща сила и толкоз! — опна се Ку. — Нямаше какво да сторя!
— Твърде късно е, ще се примирим. — Лу Цзе откачи другата рамка от стената и тикна цилиндъра в ръцете на Лобсанг. — Заповядай, момко. Като го увием в парче зебло, ще прилича на раница.
— Но какво е това?
Ку въздъхна.
— Преносим Забавител. Опитайте се да не ги потрошите, моля ви.
— И защо са ни необходими?
— Дано не се наложи да научиш — вметна Лу Цзе. — Благодаря ти, Ку.
— Убеден ли си, че не предпочиташ няколко времеви бомби? — с надежда попита монахът. — Хвърляш една на пода и времето ще се забави с…
— Ние няма да се товарим с много багаж — непреклонно отсече Лу Цзе. — Ще излезем отзад, ако нямаш нищо против.
От задната врата започваше тясна пътека, която свършваше при малка вратичка в стената. Парчета от дървени кукли и обгорени камъни подсказваха, че Ку и помощниците му често наминават насам. Следващата пътека минаваше покрай едно от многото ледени поточета.
— Ку ни мисли доброто — спомена вървящият забързано Лу Цзе. — Но ако го бяхме послушали, щяхме да дрънчим на всяка крачка и да се взривяваме, щом поседнем.
Лобсанг подтичваше, за да не изостане.
— Метачо, ще вървим няколко седмици до Анкх-Морпорк!
— Ще си прорежем пътя дотам — отвърна Лу Цзе, спря и го изгледа. — Как мислиш, ще се справиш ли?
— Постигал съм го стотици пъти… — започна Лобсанг.
— Да, в Ой Донг. Но в долината вземат всякакви предпазни мерки. И това ли не знаеше? Цепенето на времето в Ой Донг е лесно, момчето ми. Тук е друго. Въздухът все ти пречи. Дребна грешчица и ще ти се стори, че се е превърнал в канара. Задължително е да оформяш сцепеното време около себе си, за да напредваш като риба във вода. Умееш ли да го правиш?
— Обясниха ни това-онова на теория, но…
— Сото разказваше как в града си спрял времето заради себе си. Нарича се Позата на койота. Мъчна работа, а не вярвам да ви учат на този номер в Гилдията на крадците.
— Метачо, май имах късмет тогава.
— Чудесно. Постарай се и занапред да бъдеш късметлия. Ще ти стигне времето за упражнения, докато слезем под линията на вечните снегове. Налучкай майсторлъка, преди да стъпим на трева, иначе кажи „сбогом“ на краката си.
Наричаха го цепене на времето…
Има похват в свиренето на духови инструменти, наречен кръгово дишане. Като си помагат с него, гайдарите не се свиват на топка и дробовете им не се пръскат. Цепенето на времето е почти същото, само че вместо с въздух се борави с време и не се вдига толкова шум. Обучен монах успяваше да разтегли секундата в час…