По-бързо от пощенската карета разстоянието от Бад Шушайн до Анкх-Морпорк се изминаваше само с магия, освен ако някой не бе измислил как да пътува във вид на семафорно съобщение. Лейди Ле Гион не приличаше на магьосница.
Часовниците в магазина оповестиха с оглушителна шумотевица, че е седем часът, и Игор натисна дръжката на входната врата. Винаги беше уместно10 да изпревари почукването. Още едно от правилата в Кодекса на Игор.
Отвори вратата широко.
— Един литър, господине, прясно и вкусно — подаде му двете бутилки господин Соах. — А в ден като този просто не може без прясна сметана, какво ще кажете?
Игор се вторачи ядно в него, но взе бутилките.
— Предпочитам я, когато позеленее — съобщи надменно — Желая ви приятен ден, гошподин Шоах.
Затвори вратата.
— Не беше ли тя? — сепна се Джереми, когато Игор се върна в работилницата.
— Беше млекарят, гошподине.
— Тя закъснява с двадесет и пет секунди! — обезпокои се Джереми. — Как мислиш, да не й се е случило нещо лошо?
— Иштиншките дами ша прошловути ш навика ши да закъшняват — напомни Игор и прибра млякото.
Пръстите му усетиха вледеняващия студ на бутилките.
— Е, аз съм убеден, че нейна светлост е истинска дама.
— Не мога да отшъдя по въпроша, гошподине — отвърна Игор, който обаче изпитваше твърде сериозни съмнения.
Отиде отново в магазина и застана с ръка над дръжката, когато някой потропа на вратата.
Лейди Ле Гион го подмина с вирната глава. Двамата тролове не го погледнаха, а останаха до вратата. Игор ги смяташе за наемни ходещи камъни, готови да се продадат всекиму за два долара на ден и джобни за размотаване.
Нейна светлост имаше какво да види.
Големият часовник щеше да бъде завършен скоро. Не повтаряше тумбестото приплеснато творение, за което Игор бе слушал от дядо си. За негово изумление (все пак в къщата липсваше каквото и да е подобие на украса) Джереми реши да придаде на часовника внушителен вид. Сега високата източена кутия от кристал и стъклени нишки отразяваше светлината доста смущаващо.
Игор похарчи цяло състояние на Улицата на хитроумните занаятчии. С изобилие от пари в джоба човек можеше да купи всичко в Анкх-Морпорк, включително и жителите му. Постара се никой гравьор на кристал или стъклодухач да не получи твърде голям дял от поръчките, за да не заподозре какво ще представлява цялото изделие. Оказа се, че не е имал причини за опасения. Парите купуваха и дълбоко равнодушие. Пък и кой би повярвал, че е възможно времето да се измерва с кристали? Едва в работилницата всяка част попадаше на мястото си.
Игор се навърташе наоколо, търкаше и лъскаше, за да слуша внимателно как Джереми се перчи с плодовете на труда си.
— … никаква нужда от метални части — тъкмо казваше той. — Ние измислихме как да накараме укротената мълния да протича през стъклото. Ние намерихме и майстор, който прави стъкло, податливо на леко огъване…
„Ние“. Игор не пропусна думата. Е, винаги беше така. „Ние“ означаваше, че господарят заръчваше нещо да бъде направено, а Игор измисляше способа. Впрочем вкарването на мълниите в употреба си беше родова черта за всеки Игор. С пясък, химикали и няколко запаметени тайни би могъл да дресира мълнията така, че да седне на задни лапички и да проси храна.
Лейди Ле Гион протегна пръсти, покрити с ръкавица, и докосна часовника отстрани.
— Това е механизмът на разделителя… — понечи да обясни Джереми и взе една кристална сглобка от тезгяха.
Но нейна светлост още се взираше в часовника.
— Сложил сте му циферблат и стрелки. Защо?
— О, той ще измерва превъзходно и традиционното време — обеща Джереми. — Всеки детайл е от стъкло, разбира се. На теория никога не би се наложило да го сверявате. Ще се съгласува с тиктакането на Вселената.
— Аха… Значи сте го открил?
— Периодът, необходим за случването на най-дребното събитие. Знам, че съществува.
Тя замалко не прояви някакви чувства.
— Но часовникът още не е довършен.
— Напредваме отчасти и чрез проби и грешки — призна Джереми. — Но ще го направим. Според Игор ще има силна буря в понеделник. Той смята, че мощността ще ни стигне. И тогава — лицето на Джереми грейна в усмивка — не виждам какво ще попречи на всеки часовник в света да показва точното време!
Лейди Ле Гион се озърна към Игор, който се разшета още по-припряно.
— Доволен ли сте от прислужника?
— Е, понякога мърмори. Но има добро сърце. И едно резервно за всеки случай, както научих. Освен това има смайващи умения във всички занаяти.
10
Уместно не поради конкретна причина, а по принцип. Някои неща са уместни, други — не. Един Игор върши само уместните неща.