— Вече съм несравнимо по-добре — сковано изрече Джереми. — Имам си лекарство. Гилдията се отнесе много благо с мен. Сега ви моля да си вървите.
— Господин Джереми, искаме да изработите за нас часовник, който да бъде точен.
— Всичките ми часовници са точни — смънка той, забил поглед в краката си. Трябваше да вземе следващата доза от лекарството си след пет часа и седемнадесет минути, но изпитваше нужда да я глътне веднага. — Налага се да ви помоля…
— Колко точни са вашите часовници?
— Отклоняват се по-малко от секунда за единадесет месеца.
— И това е много добро постижение?
— Да.
Наистина беше много добро. Затова гилдията се отнесе с такова съчувствие към него. На гениите винаги се позволяват малко повече волности, поне след като чукът е измъкнат от вдървените им пръсти и кръвта е забърсана.
— Ние искаме значително по-голяма точност.
— Неосъществимо е.
— Нима? Искате да кажете, че вие не можете да го постигнете ли?
— Така е. Не мога. А щом аз не мога, няма да може никой от другите часовникари в града. Щях да знам, ако това им беше по силите!
— Чак толкова ли сте горд? Напълно ли сте сигурен?
— Щях да знам.
Наистина щеше да знае, и то без никакво съмнение. Часовниците-свещи или водните… Те бяха играчки и ги пазеше от уважение към първите стъпки в часовникарството. Въпреки това прекара цели седмици в опити с видове восък и различни съдове, за да създаде примитивни часовници, по които човек можеше… едва ли не да си сверява часовника. Нямаше нищо лошо, че е невъзможно да бъдат съвсем точни. Бяха простички вещи, първобитни подобия на времето. Не му чегъртаха по нервите. Но един истински часовник… е, той си е механизъм на въплътените числа. Задължително е числата да бъдат съвършени.
Тя пак склони глава настрана.
— А как проверявате тази точност? — попита тя.
Често му задаваха този въпрос и в гилдията, откакто дарбата му се разкри. И на тях не можеше да отговори, защото не намираше смисъл във въпроса. Нали изработваш часовника, за да бъде точен? Портретистът рисува образи на хора. Ако образите приличат на хората, значи картината е правдива. Ако пък изработиш часовника правилно, значи ще е точен. И не е нужно да го проверяваш. Просто знаеш.
— Щях да знам — натърти той.
— Ние искаме да направите часовник, който е много точен.
— Колко точен?
— Точен.
— Но аз стигам до границите на възможностите, които ми дават материалите — възрази Джереми. — Вярно, измислих… някои похвати, но има пречки като… сътресенията от минаващите возила, дребните колебания в температурата и така нататък.
Лейди Ле Гион се захвана да разглежда наредените тумбести часовници с духчета. Взе един и отвори вратичката отзад. Миниатюрното седло и педалчета си бяха вътре, но изглеждаха някак унило самотни.
— Няма ли духчета в тях? — посочи тя.
— Пазя ги само като исторически куриоз — обясни Джереми. — Едва са постигали точност от няколко секунди в минута, пък и са спирали напълно нощем. От тях е имало полза само ако човек е държал на точност от рода на „по някое време около два часа“.
Лицето му се разкриви при последните думи. Стори му се, че чува чегъртане на нокти по черна дъска.
— А ако използвате инвар? — подхвърли дамата, която уж продължаваше да разглежда музея на часовници.
Джереми като че се стъписа.
— Тази сплав ли?! Не ми се вярваше, че някой извън гилдията знае за нея. Твърде скъпа е. Струва много повече от теглото си в злато.
Лейди Ле Гион изопна рамене.
— Парите не са проблем. С използването на инвар ще постигнете ли безупречна точност?
— Не. Вече я използвам. Вярно е, че не се влияе от температурата, но винаги има… пречки. Все по-дребните въздействия се превръщат във все по-големи затруднения. Това е парадоксът на Ксенон.
— А, да. Онзи ефебиански философ, който заявил, че не можете да пронижете със стрела бягащ от вас човек, нали?
— Само на теория, защото иначе…
— Но доколкото си спомням. Ксенон с измислил четири парадокса — прекъсна го лейди Ле Гион. — И е вложил в тях идеята, че не може да има най-малка неделима единица време. А тя би трябвало да съществува, нали? Замислете се за настоящето. Непременно има някаква продължителност, защото единият му край е свързан с миналото, а другият — с бъдещето. Ако нямаше продължителност, настоящето би било невъзможно. Няма да има време, в което да присъства.
Ненадейно Джереми се влюби. Почувства нещо подобно за пръв път, откакто на четиринадесет месеца свали капака на стенния часовник в детските ясли.