Троун ги преведе безпогрешно през гората и сега стояха на четвърт миля от стражевия пост. Дензър укроти конете и те не издаваха звук. Тук-там се виждаше по някой огън в малък бивак, иначе беше пусто. Вражеските войски доближаваха Подкаменния проход или Джулаца.
Но земите толкова близо до града на Върховните вещери бяха наситени със страховито ликуване, стягащо дори сърцето. Вторачен в огньовете над Парве, Хирад не можеше да се отърси от чувството, че са закъснели. Не би си позволил да повярва. Не и докато други умираха в сражение, за да защитят своите земи, не и докато западняците настъпваха към градовете, които той обичаше. Не и докато поне един от Гарваните се държеше на краката си.
— Ето ни близо до пирамидата — отрони Дензър. — Втурваме се в галоп и сме там.
Варваринът се засмя против волята си.
— Ех, да беше толкова просто. Патрули около града, магически атаки на шамани, пълен площад с поклонници и пълна гробница със стражи…
— Човек може поне да си помечтае — подхвърли тъмният маг. — А на какво ще се натъкнем според теб, ако говорим сериозно?
— Току-що ти го описах.
— И ще ни дойде множко, ако сме само ние — подчерта Незнайния. — Дори Джандир да беше здрав, шансовете ни да се пъхнем в пирамидата и да извършим заклинанието щяха да си останат безумно малки.
— А как е той? — обърна се Дензър към Ериан.
Тя протегна ръка и той я дръпна да се изправи. Гарваните се събраха около елфа, легнал в несвяст след отчаяния опит на Ериан да му помогне с Топъл лек. Уил се опитваше да охлади челото му с мокра кърпа. Дори в сумрака личеше колко болнаво блед е Джандир, виждаха се широките тъмни кръгове около очите му, а устните му бяха безцветни.
— Изобщо не е добре — промълви Ериан. — Почистих раните и пак го превързах. С Троун стегнахме превръзката, за да не си мърда ръката. Заклинанието е възстановило мускулите на рамото, ускорило е оздравяването на кожата, но тежкият път дотук му е навредил. Уви, с притъпените си усещания не е разбрал, че раната се е възпалила. Почти изчерпах възможностите да го закрепя.
— Ще оживее ли? — попита Хирад.
— Да, ако не препуска като луд седем мили до близкия град, за да се втурне в пирамида срещу съживени мъртъвци — с намек за усмивка отговори тя.
Хирад не се колеба дълго.
— Дензър, много ли си уморен?
— Много. Като всички. Илкар и Незнайния кимнаха.
— Ясно — реши варваринът. — Спасяването на Балея ще почака до сутринта.
— А после? — обади се Уил. — Какво ще сторим сами? Незнайния е прав — немислимо е да се бием срещу всички.
— Ще сторим онова, което Гарваните винаги са правили. Ще стъпваме леко, ще се бием хитро и ще бягаме благоразумно.
— Това пък какво означава, по дяволите? Отговори Незнайния:
— Стига да не съм се объркал съвсем, Уил, това означава, че ще тръгнем ходом през Раздраната пустош два часа преди зазоряване. Ако ни провърви, ще влезем в града, без да ни попречат. Ако не, ще се бием при нужда, иначе ще бягаме.
— А Дарик и Стилиан? — сви вежди крадецът.
— Не бива да ги чакаме — отсече Хирад. — Дори не знаем дали ще дойдат. И ти чу какво е научил Стилиан. Проходът и Джулаца ще бъдат превзети, ако не смажем Върховните вещери. Ще се опитаме, иначе всичко е загубено. Това е — сега разчитат на нас и ние ще успеем, знам си. Стигнахме чак дотук, но всички загубихме близки хора. Не можем да се провалим. Време е за разплата.
ГЛАВА 32
Утрото на деня, когато се решаваше съдбата на Балея, започна с бял огън в небето.
Обгаряше набързо построените укрепления отпред, издигащи се до половината височина на входа. Щяха да издържат на камъни и копия, а и пътеките зад тях бяха претъпкани със стрелци. Но от белия огън нямаше защита. Той гризеше и прояждаше камъните. Щом пуснаха стрелите, войниците се втурнаха назад.
Двадесет шамани, предпазени с щитове, мълчаливо събаряха стените. Но този път защитниците на прохода се бяха подготвили. Щом укрепленията рухнаха, две хиляди пехотинци сякаш изригнаха иззад тях, а отзад тичаха мнозина магове, прострели щитове над главите им.
В един миг Тесая се възхищаваше на своите шамани, а веднага след това бе принуден да гледа как ги накълцват заедно с охраната им преди другите западняци наоколо да се намесят. Той даде заповед за атака, пръски кръв и шум изпълниха въздуха.