Крясъците и ръмженето на западняците бяха посрещнати със смущаващото мълчание на Закрилниците, които дори не се задъхваха. Всичко свърши за две минути. Без да се оглеждат, десетимата побързаха да се присъединят към своите побратими и Повереника.
Стилиан нареди да забавят крачка чак когато доближиха първите сгради на Парве. Половин миля пред града се бяха строили бранителите му — стотици бойци, десетки шамани, тук-там се мяркаха червени наметала на храмови стражи и поклонници.
Кимна доволен. Можеше да се разправи с всичките. Всяка строшена глава или прободено сърце бяха нова жертва в памет на Селин и един противник по-малко за Гарваните. На около триста крачки от враговете той спря Закрилниците, заповяда да слязат от конете и ги поведе към Парве, готов да запрати първите Огнени кълба.
В мрака преди утрото Гарваните напредваха бавно през Раздраната пустош. Очите на елфите и върколака избираха сигурен път. Нямаше смисъл да изтощават конете с галоп преди някой да ги пресрещне.
Джандир се бе съвзел през нощта. Раната не кървеше и Ериан насочи точно своя Топъл лек към най-пострадалите мускули в рамото и гърба му. Треската отмина и той реши да язди, без сетивата му да са притъпени, за да не бъде муден при атака. Но едва щяха да му стигнат силите да държи сабята си и не знаеше ще има ли полза от него.
— Тук ли са? — попита Хирад.
— Не мога да ги усетя — отвърна Незнайния. — Но ако Стилиан им е заповядал, не биха отворили съзнанията си за мен. Не забравяй, че връзката ми с тях е несравнимо по-слаба отпреди.
Незнайния още чувстваше празнотата, макар че сърдечното му посрещане в отряда облекчи страданието. Не вярваше някога да се откъсне напълно от Закрилниците. Нито пък искаше. Завинаги щеше да бъде донякъде чужд на останалите хора. Очакваше с нетърпение топлотата на събраните души, които му се доверяваха, както той на тях. Но засега оставаше сам.
Час по-късно в мъждивата светлина преди изгрева най-сетне намери каквото търсеше — то избухна като пламък у него, когато събратята му нападнаха. Почувства тяхната неразделна сплотеност, съчетаната им мощ и непоколебима вяра. Долови и радостта им, че той също е тук. Помоли ги за дребна услуга и те се съгласиха. Обърна се засмян към Хирад, очите му блеснаха.
— Те са тук.
— Къде? — неволно се огледа варваринът.
— На югоизток от града. Притекоха ни се на помощ.
— Дано дойдат насам по-скоро — обади се Илкар зад тях. — Вижте какво има пред нас.
Отрядът спря конете. Западняци пазеха града — неголяма войска, но все пак бяха прекалено много.
— Какво да правим? — подхвърли Хирад.
Другите нямаха време да отговорят. От север се засилваше гръмовният тропот на стотици коне.
Стъпил върху плосък камък до Гресе, барон Блекторн говореше на своите войници. Стояха до Ястребови зъбери, които западняците щяха да доближат след час. Огледа ги и кимна. Виждаше уплашени, изтощени и прегладнели мъже и жени, но желанието да се борят за своята страна още не гаснеше в душите им.
— Няма да ви лъжа. Може би това е последният ден за всички ни, но вие знаете с колко важна задача сме се заели. Досега забавихме врага с два дни. Нека ги лишим и от трети… преди да умрем. Благодаря на всички вас за заслугите към Балея. Никого няма да сметна за страхливец, ако си тръгне още сега. Защото в тази битка не ще има сигнал за отстъпление. Няма накъде да отстъпваме. Горд съм, че се сражавах редом с вас, и ако победим във войната, щедростта ми към вас няма да познава граници до последните ни мигове. Чували сте накъде тръгнаха Гарваните. Ще ни бъдат признателни за всяка минута в повече, която им дадем, за да унищожат Върховните вещери, но и да имат къде да се завърнат. Искам всички вие да имате родина, където да отгледате децата си без страх. Ако не постигна целта си, поне ще умра за нея. — Махна рязко с ръка, за да спре напиращите войнствени викове. — Трябва да изненадаме врага. И имаме нужда от чудо. Знаете за какво ви моля. Чухте какви ще бъдат сигналите. Искам от вас да се биете упорито, да не губите вяра в Балея и нека отнесем със себе си в отвъдното колкото може повече от онези мръсници! Заемете позиции.
ГЛАВА 33
Закрилниците се втурнаха към западняците при развалините, бележещи границите на Парве. Стилиан вървеше зад редицата, оставил десетима от тях около себе си да го пазят. Засега шаманите го пренебрегваха, насочили енергията си към нападателите, напиращи да пробият настървената, но рехава отбрана.