Господарят на хълма оформяше грижливо маната. Осем шамани съсредоточиха мятащите се на зигзаг черни линии към трима Закрилници и разкъсаха плътта, бронята и маските.
— Адски огън! — изръмжа Стилиан.
Осем огнени стълба изфучаха от ясното небе и посипаха с пламтящите останки на шаманите воините пред тях.
После той запрати три Огнени кълба сред западняците. Изкусното му боравене с магията поддържаше неговите запаси, без да ги изтощава прекалено. Развеселяваше се, като гледаше войници и шамани да умират, обхванати от пламъци. Пред него Закрилниците се подредиха в клин и отблъскваха опитите на врага да ги обкръжи.
В очите на неосведомените Закрилниците не се отличаваха много от обикновени бойци с мечове и брадви в ръцете, но за броени секунди заблудата се разсейваше. Точните удари се възползваха от всяка грешка на противника и се съчетаваха безупречно с действията на двамата съратници отляво и отдясно. Нито веднъж не се сбутаха, не оплетоха оръжията си и стената от стомана продължаваше да се стоварва неумолимо върху западняците.
Стилиан подготвяше заклинанието, с което щеше да разкъса задните редици на врага, и наблюдаваше колко много западняци загиват с минимални загуби на Закрилниците. Бойният строй на племенните бойци се разкъсваше, но твърде бавно. Оцелелите шамани се бяха събрали накуп, двама пазеха с щитове седмина — те се мъчеха да възпрат Закрилниците, които обаче бяха в прекалено плътен строй и черният огън оставаше безсилен пред магическата им защита.
Щом Стилиан сътвори основната форма, Закрилниците го заобиколиха отвсякъде. Шумът на битката заглъхна в ушите му, той открои краищата на формата, започна бавното й въртене, по повърхността плъзнаха яркосини и оранжеви ивици. Вложи още сила и се съсредоточи докрай, после отвори очи и извърши заклинанието. Знаеше, че Закрилниците ще се възползват незабавно от последиците му.
Купчините отломки около западняците се раздрусаха и слегнаха. Трептенето се пренесе надолу, размести почвата под краката им, събори мнозина и стресна всички. Земята затътна. Закрилниците познаваха заклинанието и не спряха напора си нито за миг.
Стилиан се увери, че е проникнал докъдето трябва, и довърши делото си.
— Чук! — излая словото и притисна юмруци към гърдите си.
Последва мощен удар под земята. Закрилниците отскочиха назад и се разпръснаха, западняците пред тях замахнаха към празното пространство и замряха втрещени.
В квадрат със страна двайсетина крачки земята се разлюля, напука и разцепи. Огромни каменни късове изхвърчаха нагоре и разпиляха западняците, които се разтърчаха във всички посоки да търсят устойчива опора. Шаманите забравиха и за щитове, и за черен огън.
Още преди земята да се укроти и западняците да осъзнаят какво се случва, Стилиан и Закрилниците пробиха разкъсаните им редици, поваляйки загубилите равновесие врагове. До пирамидата оставаше само половин миля и Господарят на хълма призна пред себе си, че е време да облекчи задачата на Гарваните.
Кавалерията на Школите препускаше с тътен по Раздраната пустош. Дарик не знаеше какво ще завари там — Гарваните може да го бяха изпреварили или да изоставаха с два дни. А може и да бяха мъртви. Затова чу с неописуемо облекчение вика на елф съгледвач, че Гарваните са на югоизток от конницата. Дарик посочи към тях и отрядът се понесе в новата посока.
— Ей на това му казвам щастливо съвпадение… — промърмори Троун.
— Крайно време беше и на нас да се падне малко късмет — отвърна Хирад. — Пък и не е чак такова съвпадение. Всички знаехме кога е крайният срок да сме в Парве, той мъничко закъсня, това е.
С появата на кавалерията Гарваните имаха далеч по-добър избор, вместо да се хвърлят към гибел срещу чакащите ги западняци. Вляво сияние освети небето, отекна разтърсващ взрив. След още два проблясъка се разнесе още една експлозия.
— Виждам, че и Стилиан не си губи времето — подхвърли Илкар.
— Той е много способен маг — напомни Дензър.
— И е доста сприхав, както се убедихме… — Илкар се взираше в избледняващите Огнени кълба под все по-светлото небе. — Не ми се ще да се озова там.
Дарик и Хирад слязоха от конете и се прегърнаха засмени.
— Ето го и завършека — каза генералът. — Щом ви видях разбрах, че ще победим. Слава на боговете, че сте живи.
— Ти какво очакваше? Аз си знаех, че ще дойдете. Радвам се, че си толкова обнадежден, но трябва да разкъсаме отбраната на западняците.