— Виждаш ли кръв някъде?
— Знаеш какво исках да кажа! — озъби се Илкар.
— Да, знам. А ти би трябвало да си наясно, че маговете от Ксетеск имат не само един източник на мана. Както и вие, без съмнение.
Тишината тегнеше в стаята, макар че по коридорите на замъка започнаха на ехтят шумовете на новия ден.
— Дензър, няма да обсъждам с тебе етиката на Школите…
— Жалко. — …защото е безсмислено.
— Да не е заради пропуск в твоето обучение? Илкар не се поддаде на заяждането.
— Искам да ми обясниш как научихте за Серан и амулета, а също и какво представлява този амулет.
Дензър обмисли отговора си.
— Е, няма да разгласявам тайните на своята Школа, но за разлика от вас, както личи, в Ксетеск винаги сме се отнасяли сериозно към преданията за Драконаните, колкото и да са откъслечни. Нашите усилия в изследването на измеренията ни позволиха да разработим заклинание. То засича смущенията от отварянето на проход между измеренията като онзи, през който минахме вчера. Заподозряхме Серан… няма да споделя с тебе причината… съсредоточихме се върху покоите му и получихме каквото искахме. Изпратиха ме да взема каквито творения на Драконаните намеря и аз се сдобих с това.
Той свали амулета от верижката и го подхвърли на Илкар. Елфът го огледа от двете страни и го върна на Дензър, който пак го сложи на верижката.
— Съдържа предания на Драконаните, обединяващи ученията на всичките четири Школи. — Дензър се засмя. — Ще бъде безценен за нашите проучвания, а когато си свършим работата с него, ще му определим каквато си поискаме цена. Нямаш представа колко са готови да платят някои колекционери за такъв рядък екземпляр.
— Това ли било? — изрече Илкар безстрастно. Тъмният маг кимна.
— Всички се нуждаем от пари. Ти знаеш твърде добре колко скъпи са изследванията.
Илкар наклони глава встрани.
— И сега какво ще стане?
— Длъжен съм по-скоро да предам амулета на подходящите хора.
— В Ксетеск?
— Много е далеч оттук, не мога да рискувам. В Корина. Там ще го опазим. И вие тръгвате към града, нали?
— Да.
— Искам да наема Гарваните като телохранители. Ще ви платя щедро.
Илкар се опули и в първия миг се усъмни, че е чул добре.
— Дензър, ти си бил голям шегаджия. Не ти мига окото след онова, което се случи вчера, а? Доколкото знам, Хирад още жадува да те убие. И дори другите да не са против, нима си въобразяваш, че ще падна дотам да работя за Ксетеск?
— Жалко че си настроен така.
— Не вярвам да си очаквал друго. — Илкар се изправи. — Мнозина тук биха се зарадвали да им платят, за да се върнат в града.
— Предпочитам Гарваните. Поне с това мога да ви се отплатя.
— Не ти искаме парите — отсече елфът. — И щом се върнем в Корина, ще изпратя съобщение в Джулаца. Можеш да се досетиш, че трите Школи ще поискат сметка от Ксетеск за цялата тази история.
— Ще очакваме това с удоволствие.
— Бих се обзаложил. — Илкар прекрачи към вратата, но погледна през рамо. — Гладен ли си? Мога да те заведа в кухните.
— Благодаря ти, братко.
И зачатъкът на усмивка изчезна от лицето на Илкар.
— Не съм ти брат.
ГЛАВА 4
Ериан седеше на широкото легло в стаята, разположена високо в кулата, и обгръщаше с всяка ръка по един от синовете си. Най-сетне бе намерила покой, макар и за кратко, а децата й вече не плачеха.
Но доверието им в нея бе разколебано и мигът на срещата щеше да се запечата завинаги в паметта й. Оставиха я сама на площадката над спиралната стълба, тя сграбчи дръжката на вратата и влезе със страх, че ще ги завари мъртви. Но те седяха заедно на края на леглото и си шепнеха, без да поглеждат храната и водата на масата. В стаята имаше още два стола и нищо друго, дори студеният каменен под не бе покрит.
Погледът й попи всичко веднага — малко мърлявите кестеняви коси, кръглите личица, бледосините очи, малките носове, леко щръкналите уши и ръцете с дълги пръсти. Нейните прекрасни момчета.
Обърнаха се към нея едновременно и тя протегна ръце към тях. Тогава у нея кипна неизпитана до този ден ненавист. Защото отначало момчетата съзряха у нея не своята майка и закрилница, а предателката, която бе позволила да ги отвлекат, бе допуснала да се страхуват.
— Тук съм. Мама е с вас.
Те се хвърлиха в прегръдката й и тримата се разплакаха, докато накрая можеха само да се вкопчват силно, сякаш това можеше да попречи пак да ги разделят.
— Мамо, къде сме? — попита Том, седнал отляво.
— Далеч сме от дома, в един замък, пълен с лоши хора — отвърна Ериан, притисна ги към себе си и зло се вторачи във вратата. Знаеше, че отпред чака Исман. — Трябва да им помогна, да им отговоря на въпроси за магията и после ще ни пуснат.