— Защо? — пак се обади Сирендор, а Дензър затаи дъх.
— Драконът спомена нещо. Те били на стража пред прохода между техния свят и нашия и пазели онова, което не бивало да сътворяваме. Както и да е… Сега е разгневен. Ами ако реши повече да не брани портала?
— Хирад, не проумявам за какво говориш. — Пак беше Сирендор. — Само съм сигурен, че зърнем ли дракон в небето на Балея, свършено е с нас.
— Какво искаш да кажеш? — намеси се Дензър.
— Че аз какво казах според тебе? — троснато отвърна варваринът. — Всички ще измрем. Те са прекалено силни и са прекалено много, от мен да го знаеш.
— Слушай, хайде да се върнем към предния разговор. — Дензър отново гледаше само Незнайния. — Ще се съглася да получите вашите пет процента, ако вие се съгласите да ме охранявате по пътя до Корина.
Илкар се извъртя, сякаш някой го зашлеви.
— Вече ти казах, че няма да работим за Ксетеск — подчерта тихо и уверено.
— Ей, магът от Ксетеск, според тебе колко струва тази твоя джунджурийка? — неочаквано се намеси Хирад.
Веждите на Дензър се извиха.
— Ами не мога да гарантирам, но според мен цената е около пет милиона сребърника.
Възцари се кратко мълчание — останалите се облещиха към него.
— Приемаме задачата.
— Хирад! — изръмжа Илкар. — Ти не разбираш…
— Илкар, това са добри пари.
— По-скоро изумително добри — уточни Талан. — Четвърт милион сребърника, за да придружим пътник в посока, в която и без това ще поемем.
Хирад повтори безмълвно числото, но елфът му каза:
— Не мога да повярвам, че тъкмо ти си готов да се съгласиш. Малко оставаше да умреш заради него.
— Ъхъ, значи ми е длъжник. — Варваринът не поглеждаше мага от Ксетеск. — Не съм длъжен да го харесвам. Не съм длъжен и да му понасям физиономията. Дори мога да си го мразя и занапред. Достатъчно е да го изтърпя да язди близо до мен, докато пристигнем в Корина. Тогава ще ни стовари цяла торба пари и повече няма да го видим. Май ще се примиря.
— Не е толкова просто — настоя Илкар.
— О, напротив.
— Не е. За мен е нетърпимо… — започна елфът, варваринът обаче застана до него.
— Знам, че нравите на Ксетеск са ти противни…
— Меко казано. — …но като си помисля за какво сте си шушукали зад гърба ми, не е добре да се лишим от толкова пари, нали? Може да са последните, които някой ще ни плати. — Илкар му се озъби. — Проумей, че ако гласуваме, ще загубиш. Не разпалвай препирни.
Очите на елфа се присвиха, а Незнайния протегна ръка на Дензър.
— Споразумяхме се. Талан ще състави договора, а аз и ти ще го подпишем. Няма да посочваме сума, а само процента от цената и твоето задължение да го изплатиш.
— Превъзходно! — одобри Дензър и двамата си стиснаха ръцете.
— Така си е. — Незнайния допи чашата си. — Да знаете, надушвам вече пиршество в „Гарваново гнездо“.
Вратата на кухните пак се отвори.
— Чух, че не сте могли да спасите моя маг. Жалко. Серан беше свестен човек.
Гарваните се обърнаха към доскорошния си работодател, Дензър — към доскорошния си противник, когото всички те срещаха за пръв път. Барон Гресе беше на средна възраст, но умът му не губеше остротата си, а четиримата му синове имаха жизненост в изобилие, ако неговата започнеше да гасне. Макар да беше сред петимата най-богати барони, не се кипреше с пищни дрехи, а носеше практично облекло за езда — плащът метнат през едната ръка, кожена куртка, вълнена риза и платнен панталон с подшита кожа по крачолите.
Отпрати с жест охраната си, по същия начин готвачите да не му досаждат и доближи масата на Гарваните. Големите кафяви очи се взираха изпитателно във всекиго, докато оплешивяващата глава се въртеше полека. Накрая протегна ръка.
— Ти трябва да си Незнайния воин.
— Приятно ми е, барон Гресе. Талан, сипи на барона кафе.
— Гледан ти, гледай ти… Гарваните в замъка ми! Не е чудно, че победата бе на наша страна. Серан умееше да избира. Гресе си подъвка устните. — Сега къде да намеря друг като него?
— В Джулаца — посъветва го Илкар. — Ние поне не отстъпваме от правилата си. Гресе се подсмихна.
Имате ли нещо против да седна при нас? Елфът се дръпна на скамейката да му направи място, Талан сложи пълни чаша пред него и баронът кимна благодарно.
Неловкото мълчание се проточи. Дензър нервно почесваше късата си брада, Незнайния гледаше барона безстрастно както винаги, ушите на Илкар настръхнаха.
— Няма да ви държа в неведение защо дойдох — увери ги Гресе след първата глътка кафе. Надявах се да потвърдите или да опровергаете нещо, което чух.