— Стига да можем — отвърна Незнайния.
— Добре. Ще бъда кратък. Ще участвам в среща на Търговския съюз на Корина — предстои да обсъдим влошаващото се положение на запад от планините Чернотрън. Има слухове, че западняците са се раздвижили, нарушават споразумението за свободно преминаване през Подкаменния проход и вече се засилват страховете за техни набези на изток… Все пак трябва да изтъкна и че гарнизонът в прохода не съобщава за нищо необичайно. Исках да знам дали вие сте чули нещо. Както научих, сражавали сте се заедно с барон Блекторн неотдавна, а той не може да присъства на срещата.
— Участвахме в сраженията — засмя се Сирендор — само за да може Незнайния да изкопчи по-изгодни условия за търговията си с вино.
— Убеден съм, че отплатата му е била по-щедра.
— Впрочем и сделката с виното си беше част от договора — вметна Незнайния. — А за слуховете… Чухме какво ли не, докато бяхме там, но слуховете са отпреди половин година.
— На срещата ще ми бъде от полза всичко, което сте научили.
— Нека го кажа така — започна Илкар. — Ако се вярва на всяка мълва, значи Върховните вещери се завръщат, град Парве отново е пълен с хора, а западняците опожаряват всичко от тяхната страна на Чернотрън.
— Но вие не сте склонни да вярвате?
— Не бих се учудил на нищо, извършено от орда западняци — уточни елфът. — Но на другото не вярвам.
— Хъм… — Баронът поумува. — Интересно. Впрочем искам да ви благодаря и за помощта вчера. Казаха ми, че сте загубили един от своите. Съжалявам.
— Такива са рисковете на занаята ни — обади се Хирад, но никого не убеди със спокойния си тон.
— Така е, но загубата на приятел не се понася леко. Съчувствам ви и съм признателен. Не можех да си позволя да загубя вчерашната битка, и то в най-буквалния смисъл.
— Като ви слуша човек, ще си помисли, че привършвате парите — вметна Талан.
Гресе вдигна рамене.
— Тактическото значение на замъка Таранспайк е голямо. Който го притежава, определя таксите за преминаване по един от главните пътища от и до Корина. Ако барон Понтоа ми го бе отнел, щеше да контролира и двата ми ключови маршрута към столицата, както и да се сдобие със земи от двете страни на моите владения. Би могъл да ми откаже преминаване или да назове такава цена, че пътищата да станат недостъпни. И по двата начина би ме разорил рано или късно. Най-добрият обиколен път е по-дълъг с няколко дни.
— Освен ако не си върнете със сила някой от преките — напомни Хирад.
— И тази възможност винаги съществува, макар че е скъпа — начумери се баронът.
— Но вие ще седнете около една маса с барон Понтоа на срещата на Търговския съюз! — поклати глава Талан.
— Да. Странно е, знам, но такъв е животът. Такова е блатото, в което затъва Търговският съюз. Всъщност думата „съюз“ звучи доста кухо напоследък.
В гласа на барона се промъкна искрена печал.
Никой не намери какво да каже. Незнайния се взираше в барона, докато допиваше кафето си. Огромният воин се усмихна накрая, Гресе забеляза изражението му и сбърчи вежди.
— Струва ми се, че пропуснахте да споделите с нас какви слухове чухте досега — подхвана Незнайния.
— Да, вярно. Уви, не са само слухове. Имам сведения, че западняците нищо не опожаряват, ами покоряват нови земи, градят и се обединяват отново.
— Защо пък „отново“? — учуди се Хирад.
— По-късно ще ти преподавам история — поклати глава Илкар.
— Как успяхте… — понечи да се включи в разговора Дензър, но си прехапа устните.
— Какво щеше да питаш, човече от Ксетеск? — сопна му се Хирад.
— Просто ми е любопитно как баронът се е сдобил с тези сведения.
Тъмният маг обаче твърде неумело прикри изненадата си.
— Всичко си има своята цена — невъзмутимо отвърна Гресе. — Имате ли нещо против да потегля с вас към Корина?
— Добре дошъл сте при нас — покани го Хирад. — И без това Дензър плаща пътуването.
— Радвам се — каза баронът и го изгледа с любопитство. — Моята свита ще бъде готова… да речем след час.
— И за нас ще е удобно — съгласи се Незнайния. — Господа, „Гарваново гнездо“ ни зове.
Ериан и Капитана се срещнаха в библиотеката. Стоплено от две огнища и осветено от десетина фенера, това хранилище на писмена показваше, че поне е учен човек, ако не почтен.
Наредиха и да седне в широко кресло, тапицирано със зелена кожа, близо до едното огнище. Когато капитанът влезе, придружаваше го войник с поднос, на който имаше вино и гозби. Домакинът не продума преди да се настани в подобно кресло, сложено под прав ъгъл спрямо нейното.
Тя се бе зазяпала в огъня, за да не се отклоняват очите й към него. Остави се да я омае играта на пламъците, чуваше смътно потракването на чаши, бълбукането на бутилка и стъргането на нож по подложката за разрязване на месото.