— Отново те приветствам при нас, Ериан Маланвей — изрече Капитана. — Сигурно си гладна.
Тя позволи на погледа си да се спре на подноса върху ниската масичка помежду им и се учуди, като видя с какво е отрупан.
— Как смееш да ми предлагаш това, след като сте дали на синовете ми помия, негодна дори за кучета, камо ли за уплашени деца?! На всеки от тях да бъде занесена по една пълна чиния. Веднага.
Долови усмивката му.
— Нали чу желанието й? Топло агнешко и задушени зеленчуци за момчетата.
— Слушам, сър.
— Не съм някакъв проклетник — подхвърли Капитана. Погнусата завладя лицето й.
— Изтръгна две невинни деца от дома им посред нощ и ги заключи във висока кула да треперят от ужас. Не ме допускаше при тях и им пробутваше боклуци, с които няма да нахраня дори прасетата си. Не бил проклетник…
Без да го поглежда, тя си сипа в чинията и се нахрани. Напълни си чаша вино и я изпи, вторачена в огнището. През цялото време Капитана я наблюдаваше търпеливо.
— Е, питай — промълви Ериан, щом остави празната чиния на подноса. — Съмнявам се, че бих могла да имам някакви тайни от тебе.
— Това наистина би ни улеснило. Радвам се, че си настроена толкова сговорчиво.
— Не си въобразявай, че се боя от тебе или твоята шайка сакати маймуни — натърти тя надменно. — Но моите синове са ми скъпи и за мен е приемлив всеки начин да им помогна, стига да не застрашавам Школата Дордовер.
— Чудесно. — Той отново напълни чашата си. — Жалко че не искаш да ме погледнеш в очите.
— Нямам желание да повърна. Да произнеса името ти би означавало да оскърбя своята Школа, а разговорът с тебе не е по-добър от проповядване на ерес. Започвай с въпросите. Искам след един час пак да видя своите синове.
— Ще ги видиш, Ериан, ще ги видиш. — Капитана протегна краката си към огнището. Чифт издрани, леко напукани от старост ботуши за езда се изпречиха пред очите й. — Сега ме чуй, започнах да се тревожа много от вредите, които нанася на самата структура на Балея така нареченото проучване и изследване на измеренията.
— Виж ти… доста усърдно си ровичкал, така ли? — промърмори тя след миг-два.
— Може да пострадаш заради подобни закачки — предупреди той с тон, който не оставяше място за съмнения.
— Исках да кажа, че малцина дори са чували за магия на измеренията, а сред тях се броят на пръсти онези, които съзират в нея скрити заплахи.
— Малцина са, да. Каквото и да мислят за мен хората, аз допускам, че магията може да бъде полезна, ако й се намери подобаваща роля. Но разбирам и опасностите, защото се постарах да ги открия самостоятелно. Убеден съм, че бърникането в измеренията би могло да наруши равновесието в света, което съществува засега.
— Трябва да го кажеш на магове от друга Школа — поклати глава Ериан.
— Да, но е по-трудничко да си осигуря компанията на маг от Ксетеск — кисело отбеляза Капитана.
— С удоволствие признавам, че съжалявам за това — сопна се тя.
Най-сетне го погледна. Сивеещата му коса бе остригана ниско, брадата, в която едва се виждаха кафяви косъмчета, също бе поддържана прилежно. Под очите му провисваха торбички, а червените петна по бузите и носа издаваха с какво удоволствие посяга към бутилката. С навлизането в средната възраст започваше и да пълнее, което личеше под кожената куртка и ризата. Той не се притесни от внезапния й преценяващ поглед.
— Септерн е бил от Школата Дордовер.
— Знам, че си се подготвил добре за разпита. — Ериан също напълни чашата си. — Следователно си научил, че от около три столетия го смятат за мъртъв.
— И с това се изчерпват сведенията за него? Надявах се, че магьосница, веща в учението на Дордовер, може да запълни още някоя пролука в знанията ми.
— Напразни надежди — завъртя глава тя. — Ти предполагаш, че съхраняваме някакви тайни текстове.
— Септерн е бил от Школата Дордовер — повтори Капитана.
— Не отричам. Той е бил гений. Толкова е изпреварил времето си, че още не сме успели да повторим всичко постигнато от него.
Капитана се намръщи и опря лакти на коленете си.
— Но нали е съобщавал за откритията си? Доколкото знам, всеки маг е длъжен да го прави.
— Септерн не е зачитал правилата. — Ериан въздъхна, щом мъжът срещу нея се начумери още по-недоволно. — Опитай се да разбереш. Просто се е придържал към нравите на епохата преди разкола между Школите.
— Значи хем е изпреварвал времето си, хем е изоставал от него.
Капитана се засмя на собствената си шега, показвайки кафеникави изгнили зъби над зачервени венци.