Пак изви глава да погледне Дензър и се подсмихна. Лулата, стисната между зъбите, димеше спокойно както винаги, котаракът се крепеше върху рога на седлото. Магът губеше всякаква словоохотливост при въпрос за котарака и само мънкаше, че животинчето било най-подходящата компания в неговия, общо взето, самотен живот. Самият Дензър пък за кой ли път се бе вторачил в гърба на Незнайния, сякаш се опитваше да пробие дупка в него.
— И за мен е загадка — призна Сирендор. — Открай време. Магът се отърси от вцепенението.
— Какво?…
— За Незнайния ти говоря. Познавам го от десет години, а дори още не съм научил къде е роден.
— Нито името му, нали?
— И името му не знам — потвърди Сирендор.
Мислех си, че го е казал поне на своите съратници.
— Опасявам се, че и това е само поредният слух за нас. И Томас не го знае.
— Кой е Томас?
— Съдържателят на „Гарваново гнездо“… е, съсобственици са с Незнайния. Томас го познава над двайсет години. Той го отгледал, когато Незнайния се изтърсил в Коринд едва тринайсетгодишен. — Сирендор поклати глава. — Човек бързо научава, че е по-добре да не му задава някои въпроси.
— Но защо го наричате Незнайния воин? Наемникът се разсмя.
— Този въпрос ни задават най-често. Първо ти ми кажи какво си чул досега, после аз ще те просветя за истината.
— Чувал съм само, че не искал някой да го намери — вдигна рамене Дензър. — Затова не издавал името си пред хората и приел този прякор.
— Любим слух на мнозина, но в него няма нищо вярно. Ако се е опитвал да се скрие от някого, прякор като Незнайния воин и участие в отряда на Гарваните са възможно най-глупавият начин да го постигне, не си ли съгласен? — Магът кимна. — Решихме да основем отряда преди десет години в „Гарваново гнездо“, след като се бяхме озовали всеки поотделно в една и съща армия в Гиернат. Тогава бяхме той, аз, Хирад и Илкар. Помня добре как потеглихме към Корина и той подхвърли, че притежавал странноприемница. Щял да ни подслони и нахрани безплатно, защото искал да обсъди нещо с нас. Първо ни щукна името на отряда — нали седнахме да пием в „Гарваново гнездо“? После съставихме кодекс и всички се подписахме на пергамента, който Томас пази на стената в задната стая. Когато дойде редът на Незнайния, започна да се инати и разправяше, че името му нямало значение. Чак тогава ние — останалите, се сетихме, че за цяла седмица сражения тъй и не сподели нищо за себе си. Помня, сякаш е било вчера, какво казаха Хирад и Илкар. Нашият цапнат в устата варварин изтърси: „Не ни трябват разни тайнствени типове, или подписвай, или се разкарвай.“ — Сирендор поклати глава. Какво друго да очакваш от Хирад? И Илкар се наежи: „Ти какво, да не си някакъв загадъчен незнаен воин?“ Ето как се появи името под текста на кодекса. И остана. Това е историята. Дензър се изкикоти.
— Брей, брей… ето как се зараждат легендите.
— Искрено се надявам да попаднем в тях — подсмихна се и Сирендор.
— Но не те ли гризе любопитството да научиш истинското му име и причината да го крие? — попита по-сериозно магът.
Трудно ми е да си представя защо някой ще твърди, че името му нямало значение.
Сирендор се изви към него на седлото, подчертано вдигна показалец пред устата си и сниши глас.
— Гризеше ме, може би и сега е така, когато нямам друга работа. Не си мисли, че не го подпитвахме. Напивахме го и се мъчехме да измъкнем името с хитрости, казвахме, че няма да му говорим повече, ако не каже, и още какво ли не. Но той не отстъпва, а започнеш ли да прекаляваш, накрая го ядосваш. Незнайния ни е приятел. Щом не иска да сподели нещо, пък било то и името си, зачитаме неговото желание. Той е един от Гарваните.
— Но нали крие нещо от вас! — настоя Дензър. — Не иска да ви каже…
— Стига — спря го Сирендор. — Негово право е да реши. Няма да говорим повече за това.
Но изражението на мага подсказваше, че едва ли ще се примири лесно.
Ято едри бели чайки със сиви криле се плъзна във въздуха над тях и се издигна с крясъци, огласящи напуканите скали горе. Други птици, по-дребни и тъмни, изхвърчаха раздразнени и резките им писъци накараха ятото да се пръсне, за да се събере отново много по-високо и да продължи полета си на запад. С шумно пляскане на крилете малките хищници се върнаха при гнездата с пиленцата, които бяха опазили от грабливите чайки.