Отметнал глава назад, Гресе проследи кратката птича свада, после се обърна Към Незнайния.
— Кажи ми, моля те, Блекторн показа ли някаква загриженост заради слуховете за западняците?
— Струва ми се, че надценявате положението и ролята ни — отвърна огромният воин. — Наемниците не могат просто така да спрат за разговор барон Блекторн.
Гресе се вторачи изпитателно в него с ярките си очи.
— Слушай, Незнаен, аз съм най-старият жив барон и съм се научил да не надценявам никого и нищо. Славата и доброто име на Гарваните са всеизвестни. Случва се и да си приказвам с Блекторн, затова знам, че се радва на вашата компания.
— Ами поговорете направо с него за това.
— Само дето сега от него ни делят двеста и петдесет мили на югозапад. Ето защо питам тебе — малко по-сърдито каза Гресе.
— Усещам, че премълчаваш нещо.
Незнайния попита само с поглед Талан, който вдигна рамене. Конете напредваха в лек тръс, Дензър бе поизостанал, увлечен в разговора със Сирендор.
— Преди половин година, когато според вас Арлън се продал на Блекторн, ние бяхме пратени да разузнаем дали заплахата от западняците наистина расте.
Баронът удари с юмрук по рога на седлото.
— Знаех си, че има какво да кажеш! Ама че лукав гадник е той, нито думичка…
— Имаше сериозни основания да се домогва до повече сведения — вметна Талан. — Нека не си затваряме очите за истината — ако западняците нахлуят през Подкаменния проход, по-вероятно е да връхлетят Блекторн, а не Школите, поне в началото. Същото важи и за нашествие през Гиернатския залив — оттам имат пет дни път до Корина, но само два часа до замъка Блекторн.
— И какво видяхте? — попита баронът.
Яздещият отпред Хирад обяви почивка. Минаваше пладне и проходът се сгря приятно. Спряха в естествено кръгло разширение, където скалите бяха проядени от стихиите.
— Нищо, което да потвърди чутото от вас — отговори Талан, изтръска прахоляка от плосък камък с ръкавицата си и седна. Телохранителите на Гресе събираха наръчи от сухи храсталаци, каквито имаше навсякъде в прохода, за да накладат огън. — Отидохме на запад като охрана на кервана с вино, което Блекторн прати за продажба в Леону. След Подкаменния проход свърнахме на юг и пътувахме четири дни покрай планините. Накрая се върнахме през Гиернатския залив. Не видяхме опожарени села, бойни отряди, нямаше дори следи от набези на западняци. Ако събират силите си, правят го в своите земи из югозападния полуостров. Съжалявам, ако съм ви разочаровал.
— Това е било преди шест месеца…
Гресе се настани до него, но предпочете по-меката трева.
— Така е, но ако не се Лъжа, барон Блекторн не се тревожи за възможно нашествие от запад — отбеляза Незнайния.
Порови в раницата си и извади стегната с връв кожена кесийка.
— Ей, Сирендор, дръж солта! — Съратникът му улови кесийката с една ръка. — И този път я използвай. Така поне твоята супа става горе-долу поносима.
Хирад се ухили, Сирендор промърмори ругатня.
— Би трябвало да се тревожи — възрази Гресе, без да се заслушва в шегите им. — А какво става около самия проход?
— Пазят го добре. Тесая не е глупак. Взима доста пари от пътниците и няма никакво намерение да го отстъпи на Търговския съюз или на друго западняшко племе.
— Казармите?
— Заковани и празни. Имаше внушителни стражеви постове и в двата края на прохода, но не се готвеха за обсада.
— Благодаря и на двама ви. Извинете, че ви досадих — каза баронът.
Талан махна с ръка.
— Няма за какво. Да разбирам ли, че имате и други източници на сведения?
— Да, по-скорошни и също достоверни. Съобщиха ми, че проходът е затворен в посока изток, там гъмжи от западняци и от югозапад прииждат бойни отряди. Ако е вярно, загазили сме. Нямаме организирана отбрана, а нито Блекторн, нито Школите са достатъчно силни сами по себе си. Само ви моля да сте нащрек, да се оглеждате и ослушвате. — Гресе въздъхна. — И помен от надежда нямам да склоня другите барони към единство, особено без Блекторн. Дано не стане прекалено късно… Челото на Талан се сбърчи.
— Толкова ли сме зле според вас? Какво мислите за мълвата, че Върховните вещери ще се надигнат?
Баронът изсумтя.
— Да, точно толкова зле сме. Съвсем скоро може да бъдем въвлечени във война за земите си. А Върховните вещери… Ако по някакво зловещо чудо се завърнат, направо ще се простим с Балея.
Пламъците запращяха и хората потънаха в мълчание, всеки предпочете да се улиса в мислите си, докато рееше поглед към огъня. Мястото подтикваше към покой, а варивото на Сирендор все пак се оказа вкусно.