— Още се движи наляво — упорстваше Ричмънд.
— Зарежи го, казах!
Огромният мъж довърши врага, като му разпори корема, а Талан повали първата си жертва, макар че едната му ръка беше порязана.
Вражеският заклинател излая ключовото слово на магията. Въздухът се нажежи и в кратката тишина всички поспряха и се разделиха на крачка-две.
— Защита! — кресна магът и постройките край стената избухнаха, разхвърляйки нацепени дъски и трески.
Настана хаос.
Разполовено парче дърво цапардоса опорния крак на Хирад, той загуби равновесие и се просна по корем, макар че опита да се превърти по гръб. Незнайния понесе ударната вълна с широкия си гръб и почти не шавна. Мечът му профуча откъм хълбока и се заби чак до гръбнака на следващия противник.
— Нямаме щит! — кресна Илкар, съборен на земята от взрива, но след миг се изправи със скок. — Поемам техния маг.
— Ще го спипам — обеща Ричмънд, който едва не политна в прегръдките на врага.
Успя да се окопити пръв и мечът му потъна в гърдите на противника.
— Остани в строя! — избоботи Незнайния. — Ричмънд, остани в строя!
А Хирад впи поглед в очите на мъжа, който се канеше да го убие. Онзи като че не можеше да повярва в късмета си, докато замахваше към безпомощния варварин, само че ударът му не стигна до жертвата. Мечът звънна в ромбовидния щит, някой застана над Хирад и острие се впи в шията на нападателя. Сирендор се наведе и издърпа Хирад да стане.
Ричмънд се отдалечи само на пет-шест крачки, но грешката му беше непоправима. Увлечен в схватка, Рас дори не усети, че флангът е оголен. Втори враг се възползва веднага, заобиколи пъргаво първия и намушка Рас в хълбока.
Поваленият Гарван притисна с длан раната и неволно изблъска Талан, който с мъка отби удар, но вторият щеше да го довърши.
— Гадост! — изръмжа Незнайния.
Мечът му се изпречи пред гърдите на Талан и пресрещна два удара. Незнайния ритна с десния крак и петата на ботуша му потъна дълбоко в корема на вражески боец.
Ричмънд се хвърли обратно в битката. Талан застана над поваления си съратник, прободе следващия нападател в гърдите и когато изтръгна меча, писъците на жертвата му заглъхнаха в хрипове — давеше се в собствената си кръв.
А зад тях Илкар успя само да проследи как магът от Ксетеск се втурна към стената, която бе разчистил с взрива, после спря, обърна се към него, усмихна се, изрече една дума и изчезна насред крачка.
Илкар заскърца със зъби и отново се съсредоточи в сражението. Присвитият на земята Рас не помръдваше. Незнайния съсече още един противник, вдясно от него Сирендор и Хирад също убиха по един с привичната си ловкост. Само острието в ръцете на Ричмънд се мяташе бясно, движенията му издаваха какво чувства в момента. Илкар закрачи напред, вече оформяше мана за отблъскващо заклинание. Достатъчно беше да покаже намерението си — остатъците от вражеския отряд го видяха, отскочиха и избягаха през зейналата в крепостната стена дупка.
— Остави ги! — Незнайния викна на Хирад, който се хвърли да ги гони.
Варваринът спря и се заслуша в присмехулните крясъци, с които гарнизонът на твърдината изпровождаше нападателите. Навсякъде по укрепленията се разнесоха победни викове — във вражеските редици рогове засвириха сигнал за отстъпление.
Но за Гарваните победата беше горчива.
Вълна от тишина сякаш се разпростря около тях, другите наоколо също млъкнаха пред гледката, каквато малцина бяха виждали през годините. Хирад се озърна — всички освен Илкар бяха приклекнали около Рас. Варваринът се присъедини към тях.
Отвори уста да попита, но тутакси се отказа. Рас, чиито длани още бяха притиснати към страшната рана, не дишаше.
— Цял ден се размотаваме и ето какво стана — каза Хирад. — Повече няма да се наемаме като резервен отряд.
— Не е мястото, нито времето за тези спорове — кротко се обади Незнайния, който забеляза събиращата се край Гарваните тълпа.
— Защо пък не? — Варваринът се надигна, мускулите му се издуха под дебелата кожена броня, а тъмнорижата му плитка подскочи. Той натика свирепо меча си в ножницата. — Още каква проклетия ни трябва, че да се убедим? Като стоиш бездейно по цял ден на крепостната стена, не си нащрек, когато се стигне до битка.
— Тук има неколцина, които не биха се съгласили с тебе… ако можеха. — Незнайния кимна към избитите врагове.
— За десет години загубихме трима от нашите — всеки път когато приемахме договор, който трябваше да откажем. Нека ни наемат да се бием, не да зяпаме как другите го правят.
— Но заплащането беше добро — напомни Илкар.
— И сега на Рас пука ли му за парите?! — кресна варваринът.