Хирад изви очи надясно — магът се мярна на трийсетина крачки от портата. Драконът също се обърна натам и блъвна огън, който обгори стената, пламъците се извисиха до тавана и погълнаха дърво и гоблени. Но Дензър бе изчезнал отново. Непоносима жега облъхна Хирад. Той се спъна, изохка, останал без дъх, а грохотът на огнения изблик го разтърси целия. Стори му се, че цялата зала е погълната от пожар. През дима и падащи подпалени парцали от гоблени видя Незнайния, който му бе отворил портата широко. Една сянка излетя през портата и тогава варваринът чу дракона да се надига. Незнайния пребледня.
— Тичай де, Хирад, тичай!
Драконът направи крачка напред, после още една и Хирад усещаше как подът се разтърсва под краката му.
— Донеси ми откраднатото! — затътна чудовището. Хирад се добра до портата.
— Затваряме! — кресна Незнайния и двамата със Сирендор натиснаха крилата. — По-бързо, по-бързо!
Хвърлиха се към вратата на предната зала. Илкар и Дензър я прекосяваха в лудешки бяг, Сирендор не изоставаше от тях. Ша-Каан пак блъвна огън, масивната двойна порта се разхвърча на парченца овъглено дърво и обжарен метал. От удара Хирад падна и се търкулна към стената с незапаленото огнище. Задушаваше се. Замря разтърсен, вторачен в пламъците наоколо, после погледът му се спря на Ша-Каан, който вдишваше отново, проврял глава през разбитата порта.
Варваринът стисна клепачи в очакване на края, но нечия ръка се протегна, сграбчи го за яката, издърпа го да стане и го тласна към железния навес над огнището. В същия миг две огнени копия пронизаха с рев входа и достигнаха отсрещната стена, където стопиха металната плоча с герба на Драконаните.
— Да вървим, Хирад! — Незнайния го бутна да последва другите, които бяха избягали.
— Върни амулета! — зарева Ша-Каан. — Хирад Хладнокръвния, върни амулета!
Варваринът пак се подвоуми, но Незнайния го натика в коридора преди пламъците да поразят за втори път залата, да издърпат въздуха от дробовете им и да опърлят косите им.
— По-бързо! — извика Сирендор. — Изходът се затваря и не можем да го задържим.
Двамата се втурнаха неистово по коридора и бяха вече в гардеробната, когато нова огнена вълна заля молитвената зала и проникна в коридора. Хирад усети как кожената броня по гърба му се сгърчва от топлината. Виждаше в късия тунел при входа Илкар, разперил ръце. Елфът се обливаше в пот от усилието да запази прохода отворен с някакво заклинание, но проходът се стесняваше по мъничко. Илкар въздъхна и затвори очи.
— Заклинанието му губи мощ! — отекна гласът на Дензър. — Побързайте!
Вратата се плъзгаше към отвора, спалнята на мага се скриваше от погледите им на всяка крачка. Воят на Ша-Каан кънтеше в ушите им. Двамата се провряха, помитайки Илкар на пода. Вратата се затвори с глух трясък и гласът на Дракона стихна.
Илкар, Хирад и Незнайния се надигнаха и изтупаха прахоляка от дрехите си. Варваринът кимна признателно на огромния си съратник, който пък вирна брадичка към запушения проход. Сега на стената нямаше никаква следа, че някога е съществувала врата.
— Бяхме в друго измерение. Знаех си, че пропорциите тук изобщо не съответстват.
— Не чак в друго измерение — поправи го Илкар. — По-точно е да се каже, че бяхме между измеренията. — Той приклекна до свлеклия се маг на замъка. — Брей, брей… Серан бил Драконан. — Опипа ръката му, но нямаше пулс. — Уви, мъртъв е.
— И няма да е единственият! — Хирад се хвърли към Дензър. — Да беше се изсулил, докато имаше шанс!
Мечът се появи в ръката му, но Дензър само сви рамене и продължи да гали котарака си.
— Хирад… — Кроткият глас на Незнайния го възпря със своята властност. — Битката свърши. Ако му отнемеш живота сега, ще бъде убийство.
— Неговите дребни лудории погубиха Рас. Можеше и аз да умра. Той…
— Хирад, помни кой си. Имаме кодекс. — Незнайния стоеше до него. — Ние сме Гарваните.
След миг-два варваринът кимна и прибра меча.
— Бездруго — вметна Илкар — ще му се наложи да ни обясни много неща.
— Аз те спасих — намръщи се Дензър.
Преди да се усети, Хирад го награби и го притисна до стената, опрял подлакътник под брадичката му. Котаракът засъска и тутакси се скри.
— Спасил си ме, а? — Варваринът почти навря нос в лицето на мага. — Така ли наричаш това, че за малко не бях препечен с коричка? Незнайния ми спаси живота, а ти го изложи на риск. Достатъчно е, за да те затрия.
— Ама как… — възмути се Дензър. — Отвлякох му вниманието, за да избягаш!
— Само дето нямаше нужда, нали? — Хирад изсумтя, щом видя недоумението в очите на мага. — Слушай, човече от Ксетеск, той беше готов да ме пусне. — Варваринът се отдръпна и Дензър предпазливо опипа шията си. — Ти рискува живота ми, за да откраднеш. Дано плячката си е струвала. — Обърна се към останалите Гарвани и натърти: — Не знам защо си губя времето с този мръсник. Очаква ни Помен.