Като не броим чашата шампанско от миналото лято, Ханс Хуберман не бе близвал алкохол от цяло десетилетие. Сетне дойде нощта преди да отпътува за обучението си.
Той отиде в „Кнолер“ с Алекс Щайнер следобеда и прекара там цялата вечер. Пренебрегвайки предупрежденията на съпругите си, двамата мъже се напиха до забрава. Собственикът на „Кнолер“, Дитер Вестхаймер, даже ги почерпи с безплатни напитки.
Докато беше все още трезвен, Ханс беше поканен на сцената да посвири на акордеона. Съвсем подобаващо той поде скандалния унгарски химн на самоубийците „Мрачна неделя“ и макар да изтръгна цялата тъга, която се съдържаше в песента, след края й в кръчмата гръмнаха аплодисменти. Лизел си представи сцената и звуците. Пълните усти. Празните бирени чаши с полепнала по тях пяна. Последното издихание на акордеона, ръкоплясканията и виковете, приканващи татко да се върне на бара.
Когато накрая успя да открие къщата си, Ханс не можа да намери ключа си и почука на вратата. Няколко пъти.
— Роза!
Това не беше правилната врата.
Фрау Холцапфел не беше във възторг.
— Schwein! Сбъркал си къщата. — Тя изстреля думите през ключалката. — Една врата по-надолу, глупав Saukerl!
— Благодаря ви, фрау Холцапфел.
— Нали знаеш какво можеш да направиш с благодарностите си, глупако.
— Моля?
— Върви си вкъщи.
— Благодаря, фрау Холцапфел.
— Не ти ли казах току-що какво да направиш с благодарностите си?
— Така ли?
(Изненадващо е на какво е способна една злонравна стара жена с вкус към криминалната литература.)
— Просто се разкарай.
Когато най-накрая се прибра у дома, Ханс не отиде да си легне, а тръгна към стаята на Лизел. Стоеше, олюлявайки се на вратата и я гледаше как спи. Тя се събуди и веднага си помисли, че е дошъл Макс.
— Ти ли си? — попита момичето.
— Не — отвърна той, досещайки се заблудата й. — Татко е.
Ханс излезе заднешком от стаята и тя чу стъпките му да се отдалечават по посока на мазето.
Междувременно Роза хъркаше въодушевено във всекидневната.
Малко преди девет часа сутринта, в кухнята, Лизел получи заповед от Роза:
— Подай ми онази кофа там.
Тя я напълни със студена вода и тръгна към мазето. Лизел я последва в напразен опит да я спре:
— Мамо, не можеш да направиш това!
— Не мога ли? — Майка й се спря за миг на стълбите и я погледна. — Да не би да пропускам нещо, Saumensch? Заповеди ли се опитваш да ми даваш?
И двете бяха замръзнали на място.
Момичето не отговори.
— Надявам се, че не.
Те продължиха надолу и го намериха, легнал по гръб сред бояджийските платна. Ханс бе решил, че не заслужава дюшека на Макс.
— А сега да видим — каза Роза, вдигайки кофата, — дали е жив.
— Мили боже!
Водният знак беше с овална форма, започваше от гърдите му и стигаше до главата му. Косата му беше сплъстена на една страна и дори и миглите му бяха прогизнали.
— За какво беше това?
— Ти, стар пияница!
— Боже…
От дрехите му се издигаше странна пара. Махмурлукът му беше очевиден. Той се надигна и се разположи върху раменете му като торба с мокър цимент.
Роза прехвърли кофата от лявата в дясната си ръка.
— Имаш късмет, че отиваш на война — рече тя, размахвайки пръст. — Защото иначе аз щях да те убия.
Татко избърса водата от гърлото си.
— Трябваше ли да правиш това? — попита той.
— Да, трябваше. — Тя тръгна по стълбите. — Ако не те видя горе до пет минути, ще получиш още една кофа вода.
Лизел остана при татко в мазето и се зае да попива водата с наличните парцали.
Татко я спря, хвана я над лакътя и заговори:
— Лизел? — Лицето му беше съвсем близо до нейното. — Мислиш ли, че е жив.
Лизел седна по турски. Мокрият парцал капеше върху коляното й.
— Надявам се, татко.
Помисли си, че отговорът й е глупав и повече от очевиден, но като че ли не можа да измисли нищо друго.
И за да каже нещо по-смислено и да отвлече мислите им от Макс, тя се наведе напред и потопи пръста си в една локва вода на пода.
— Guten Morgen, татко.
В отговор Ханс й намигна.
Но това не беше обичайното му намигане. Сега то беше по-тежко, по-тромаво. Това беше намигането на Ханс Хуберман, измъчван от махмурлук и гузна съвест заради Макс. Той се надигна и й разказа за представлението си в „Кнолер“ миналата нощ и за фрау Холцапфел.