— Здравейте, звезди.
Чакайки.
Гласа от кухнята.
Или докато звездите потънеха отново във водите на германското небе.
Целувката
Както повечето малки градове, Молкинг беше пълен с герои. Неколцина от тях живееха на улица „Химел“. Фрау Холтцапфел беше само едно от действащите лица.
Но имаше и други, като например:
* Руди Щайнер — момчето от съседната къща, което беше обсебено от чернокожия американски лекоатлет Джеси Оуенс.
* Фрау Дилер — непоколебимата арийска собственичка на магазина на ъгъла.
* Томи Мюлер — момчето с хронични инфекции на ухото, които бяха довели до няколко операции, червена линия върху кожата на лицето му и склонност да потрепва.
* Мъж, известен главно като „Фификус“ — чиято вулгарност правеше Роза Хуберман да изглежда като светица и представителка на изящната словесност.
В общи линии това беше улица с относително бедни хора въпреки очевидния подем на германската икономика при Хитлер. Както вече беше споменато, в къщата до Хуберманови живееха под наем семейство Щайнер. Щайнерови имаха шест деца. Едно от тях, скандалният Руди, скоро щеше да стане най-добрият приятел на Лизел, а по-късно и неин партньор и понякога подбудител в престъпленията. Тя го срещна на улицата.
Няколко дни след първата баня на Лизел майка й й позволи да излезе навън и да си поиграе с другите деца. На улица „Химел“ приятелствата се градяха навън, независимо от метеорологичните условил. Децата рядко си ходеха на гости, защото домовете им бяха малки и в тях обикновено нямаше много интересни неща. Като истински професионалисти, те играеха любимата си игра на улицата. Футболът. Сформираха се отбори. За врати служеха боклукчийски кофи.
Понеже беше новото дете в града, Лизел незабавно беше бутната между две кофи. (А Томи Мюлер — макар да беше най-безполезният футболист, който улица „Химел“ някога беше виждала — най-накрая беше освободен от вратарския пост.)
Всичко вървеше добре до съдбоносния момент, когато Руди Щайнер беше съборен в снега при фаула на Томи Мюлер.
— Какво?! — извика Томи. Лицето му излъчваше отчаяние. — Какво направих?!
Всички съотборници на Руди бяха единодушни, че трябва да бъде отсъдена дузпа и така Руди Щайнер застана очи в очи срещу новото дете в квартала, Лизел Мемингер.
Той постави топката върху една кална купчина сняг, уверен в успеха си. В края на краищата Руди не беше пропускал да отбележи дузпа вече осемнайсет пъти, дори и в онзи случай, когато изритаха Томи Мюлер от вратата, слагайки друг на негово място. Който и да застанеше срещу него сега, голът беше неминуем.
Този път се опитаха да махнат Лизел от вратата. Както можете да предположите, тя започна да протестира и Руди се съгласи да остане.
— Добре, добре — усмихна се той. — Нека да пази, щом иска. — Сетне реализаторът потри ръце.
Снегът бе спрял да вали над мръсната улица и сега между тях имаше стотици кални отпечатъци. Руди се засили и стреля, а Лизел се хвърли и успя да отклони някак си топката с лакът. Когато се изправи усмихната, първото нещо, което видя, беше една снежна топка, която се разби в лицето й. Половината от нея беше кал и болката беше силна и пареща.
— Хареса ли ти това? — Момчето се ухили и хукна да гони топката.
— Saukerl — прошепна Лизел. — Речникът на новия й дом явно беше лесен за усвояване.
Луд или не, Руди беше предопределен да бъде най-добрият приятел на Лизел. Една снежна топка в лицето несъмнено беше съвършеното начало на едно трайно приятелство.
Няколко дни след като Лизел тръгна на училище, тя се сближи с децата от семейство Щайнер. Майката на Руди, Барбара, го накара да й обещае, че ще придружи новото момиче, главно защото бе чула за снежната топка. В интерес на истината, Руди с готовност се съгласи. Той в никакъв случай не беше някакъв начинаещ женомразец. Нещо повече, той харесваше момичета, харесваше и Лизел (оттам и снежната топка). Всъщност Руди Щайнер беше един от онези дръзки малчугани, които имаха високо мнение за себе си по отношение на дамите. Във всяко детство като че ли има едно такова момче, което отказва да се страхува от противоположния пол, само защото всички други споделят този страх, и не се бои да взима решения. В този случай Руди вече бе взел своето решение по отношение на Лизел Мемингер.