1. Щял да среше пътя на косата си от обратната страна на главата си, за да е различен от всички останали.
2. Щял да си пусне малки странни мустаци.
3. И един ден щял да управлява света.
Младият мъж се скитал известно време насам-натам и мислел и кроял планове как точно да завладее света. И след това един ден, съвсем неочаквано, му хрумнал най-съвършения план.
Той видял една майка да върви по улицата с детето си. По едно време тя започнала да се кара на малкото момче, докато накрая то се разплакало. Минути по-късно майката му заговорила нежно, след което то се успокоило и дори се усмихнало.
Младият мъж се втурнал към жената и я прегърнал.
— Думи! — възкликнал той усмихнат.
— Какво?
Но отговор не последвал, защото мъжът бързо си отишъл.
Да, фюрерът решил, че ще управлява света с думи. „Няма да изстрелям дори един изстрел — мислел си той. — Няма да е необходимо.“ И въпреки това не бързал. Нека да му признаем поне това — той изобщо не бил глупав. Първоначалният му план за атака бил да посее думите на колкото може по-голяма територия от страната си.
Фюрерът ги садил ден и нощ и ги отглеждал.
Наблюдавал ги как растат, докато накрая из цяла Германия се издигнали огромни дървета от думи… Това било държавата на обработените мисли.
Докато думите растели, нашият млад фюрер посял и семената на някои символи, които също скоро щели да разцъфтят. Времето било дошло. Фюрерът бил готов. Той приканил хората да тръгнат към неговото славно сърце, използвайки най-прекрасните и най-грозни думи, които бил набрал от горите си. И хората го послушали.
Те били сложени на конвейерна лента и пуснати да минат през специална машина, която им дала цял живот само за десет минути. Те били захранени с думите. Времето изчезнало и сега хората знаели всичко, което е необходимо да се знае. Те били хипнотизирани.
Сетне им били раздадени символите и всички били щастливи.
Скоро нуждата от красиви грозни думи и символи нараснала толкова много, че докато горите растели, много хора трябвало да се грижат за тях. Някои се катерели по дърветата и хвърляли думите на онези долу. Сетне те били раздадени на останалите хора на фюрера, които още си нямали думи. Имало и такива, които се връщали за още.
Хората, които се катерели по дърветата, се наричали игрословци.
Най-добрите игрословци били онези, които разбирали истинската сила на думите. И точно те се катерели по най-високите дървета. Един такъв игрословец било малко мършаво момиче. То се славело като най-добрият игрословец в своя край, защото знаело колко безпомощен може да бъде човек, когато няма думи.
Затова момичето можело да се катери по-високо от всеки друг. То жадувало думите. Било изпълнено с копнеж по тях.
Един ден, обаче, момичето срещнало един мъж, който бил презиран от нейната страна, макар че бил роден в нея. Те станали добри приятели и когато мъжът бил болен, игрословецът позволил на една сълза да капне върху лицето му. Сълзата била направена от приятелство — специална дума — и тя изсъхнала и се превърнала в семенце.
И следващия път, когато момичето отишло в гората, то засадило това семенце сред другите дървета. И го поливало всеки ден.
В началото нямало нищо, но един следобед, след ден прекаран в словесни игри, от земята се показал малък филиз. Момичето дълго го гледало.
Дървото растяло всеки ден, по-бързо от всичко останало, докато накрая станало най-високото дърво в гората. Всеки идвал да го види. Всички хора си шепнели за него и чакали… фюрера.
Разярен, той веднага заповядал дървото да бъде отсечено.
Тогава игрословецът тръгнал през тълпата и паднал на ръце и колене пред фюрера.
— Моля ви — изплакало момичето, — не го отсичайте.
Фюрерът, обаче, не се трогнал. Той не можел да си позволи да прави изключения. Докато неколцина мъже повлекли игрословеца, така че да не се пречка повече, фюрерът се обърнал към човека, който стоял от дясната му страна, и казал:
— Брадва, моля.
В този момент игрословецът се измъкнал от ръцете на мъжете. Момичето се качило на дървото и дори докато фюрерът удрял по ствола му с брадвата си, то се катерело все по-нагоре, докато стигнало до най-високия клон.