Понякога се питаше дали в тези упражнения има някакъв смисъл. А в други случаи, когато ударите на сърцето му се успокояха и тялото му отново можеше да му служи, той угасяше лампата и стоеше на тъмно в мазето.
Беше на двайсет и четири, но все още можеше да фантазира.
— В синия ъгъл — коментираше той тихо — е световният шампион, арийският шедьовър — фюрерът. — Сетне се обръщаше на другата страна и продължаваше: — А в червения ъгъл е претендентът за шампионската титла, евреинът с мише лице — Макс Ванденбург.
Около него всичко се материализираше.
Бяла светлина се спускаше над боксовия ринг, а тълпата стоеше на крака и жужеше — магическият звук на много хора, които говорят едновременно. Как беше възможно всички тези хора да имат да кажат толкова много по едно и също време? Рингът беше съвършен. Перфектен под, чудесни въжета. Дори отделните им нишки бяха безупречни и блестяха под напрегнатата бяла светлина. В помещението миришеше на цигари и бира.
Адолф Хитлер стоеше по диагонал в ъгъла заедно със своя антураж. Краката му стърчаха изпод червено-белия му халат, върху чийто гръб беше прогорена черна свастика. Мустакът бе неразделна част от лицето му. Неговият треньор Гьобелс му шепнеше нещо в ухото. Фюрерът подскачаше от крак на крак и се усмихваше. Усмивката му стана още по-широка, когато говорителят започна да изброява многобройните му постижения, които бяха гръмогласно аплодирани от възторжената тълпа.
— Непобедим! — обяви ръководителят на мача. — Нанесъл поражения на много евреи и на всяка друга заплаха над германския идеал! Хер фюрер — заключи той, — ние те поздравяваме! — Тълпата полудя.
След това ръководителят на мача се обърна към Макс, който стоеше сам в претендентския ъгъл. Без халат. Без треньорски екип. Само един самотен млад евреин с мръсен дъх, голи гърди и уморени ръце и крака. Гащетата му естествено бяха сиви. Той също подскачаше от крак на крак, но едва-едва, за да пести силите си.
— Претендентът! — каза напевно ръководителят на мача. — Който е… — тук последва ефектна пауза. — … с еврейска кръв! — Тълпата нададе вой, подобна на войнство от вампири. — Той тежи…
Оттук нататък не се чу нищо повече. Всичко потъна във виковете от скамейките и Макс видя как противникът му свали халата си и тръгна към средата на ринга, за да чуе правилата и да се ръкуват.
— Guten Tag, хер Хитлер. — Макс кимна, но фюрерът само му показа жълтите си зъби и сетне ги скри зад устните си.
— Господа — поде един плещест рефер с черни панталони, синя риза и папийонка на гърлото. — Преди всичко искам добър чист мач. — След това той се обърна само към фюрера. — Освен, разбира се, ако вие, хер Хитлер, започнете да губите. Ако това се случи, аз с готовност ще си затворя очите за всякакъв тип безскрупулна тактика, която решите да използвате, за да направите на кайма това вонящо парче еврейско месо на ринга. — Сетне реферът кимна любезно. — Ясно ли е?
Едва тогава фюрерът произнесе първите си думи:
— Кристално ясно.
Към Макс реферът отправи предупреждение:
— Що се отнася до теб, еврейче, бъди много внимателен. Наистина много, много внимателен. — След това двамата състезатели бяха отпратени към ъглите си.
Последва кратко затишие.
Гонгът.
Първи към средата на ринга тръгна фюрерът. Тромав и кокалест, той преследваше Макс, нанасяйки му тежки удари в лицето. Тълпата трептеше, гонгът все още ехтеше в ушите й и доволните усмивки ограждаха въжетата. От устата на Хитлер излизаше мъглив дъх, докато ръцете му летяха към лицето на Макс, намирайки на няколко пъти устните, носа и брадичката му. А самият Макс все още не се осмеляваше да излезе от ъгъла си. За да направи пердаха по-поносим, той вдигна ръце пред лицето си, но тогава фюрерът започна да му нанася удари в ребрата, бъбреците и белите му дробове. О, очите, очите на фюрера. Те бяха толкова възхитително кафяви — като очите на евреин — и толкова решителни, че дори Макс за момент замръзна като хипнотизиран, когато ги зърна сред мъглявината на вършеещите ръкавици.
Имаше само един рунд, който траеше часове, и в общи линии нищо не се променяше.
Фюрерът налагаше до забрава еврейския боксов чувал.
Еврейска кръв пръскаше навсякъде.
Облаци от червен дъжд върху бялото небе на тепиха в краката им.