Силвен се вгледа в тези сини очи, толкова широко отворени в сумрака под завивките.
– И това съм аз.
Тя протегна ръка и докосна с пръсти голата кожа на гърдите му, в недвусмислен жест. Силвен почувства как сърцето му затупка по-бързо. Не беше изключено той да умре от гордост, че тази жена искаше той да бъде неин.
– И това си ти.
– Dieu – той я притегли към гърдите си. – Как е възможно да извадя такъв късмет?
– Късметът няма нищо общо тук.
– От всички шоколатерии в Париж, ти влезе в моята.
– Никога не бих помислила, че точно ти ще отдадеш на късмета това, че влязох в твоята шоколатерия. В коя друга можех да вляза?
Той притисна челото си до нейното.
– Не ме разбра правилно. Аз знам какви са моите заслуги, Кейд. Знам защо ти влезе в моята шоколатерия. И знам точно колко усилия влагам, за да те накарам да пожелаеш нещо друго, освен моя шоколад.
– Добре. Щях да се объркам, ако изведнъж те налегне пристъп на скромност.
Но той действително се почувства смутен. Смутен не по отношение на постиженията си – тъкмо обратното, а смутен пред бог или съдбата, или късмета, или каквато сила я беше довела в живота му.
– Извадих късмет, защото от всички хора, които можеха да влязат в моята шоколатерия, влезе ти. Ти.
Усмивката ѝ разцъфна.
– Значи аз съм специална?
– Кейд – той я притисна безпомощно. Женското сърце беше непонятно. – Нима досега не си го разбрала?
Тя не отговори, а плъзна пръсти в малки галещи движения през космите на гърдите му.
– Сериозно ли говореше, когато каза, че искаш да постъпиш при мен като чирак?
Тя се усмихна лукаво, напълно вглъбена в гърдите му.
– Като мой шоколадов чирак – уточни Силвен. – В лабораторията.
Тя го погледна грейнала.
– Ще ме вземеш ли?
Тази територия беше по-сложна от брака. Силвен се чувстваше напълно, стопроцентово сигурен по въпроса за брака.
– Ти ще подпишеш ли договор, че няма да използваш наученото в шоколадови фабрики "Кори"?
– Да. Аз и без това напускам.
Той я погледна. Не, зяпна я, защото изобщо не беше подготвен да чуе това.
– Оставам на разположение като консултант, от което баща ми несъмнено ще се възползва прекомерно, и си запазвам същия дял акции, така че оставам силно заинтересована страна, но ще трябва да наемем някого, който да поеме текущите ми задължения. Беше голям удар за баща ми – по лицето ѝ премина сянка на тъга. Ударът за баща ѝ беше удар и за нея. Изборът, който Кейд беше направила, смути още повече Силвен. – И за дядо ми. Но конкуренцията за високите изпълнителни позиции е жестока. Убедена съм, че ще намерим човек, който ще постигне нови върхове в работата.
Той продължи да я гледа.
– Имала си тежка седмица.
– Да, малко – той почувства издигането и спускането на гърдите ѝ до тялото си. – Но – тя отвори ръка с проста категоричност – разбрах какво искам.
Той обхвана лицето ѝ с длани и се вгледа удивен в нея. Тя знаеше, без сянка от съмнение, какво искаше – него.
– Най-много – поправи се тя след минута. – Разбрах какво искам най-много.
– Значи ти ще бъдеш моя шоколадов чирак – каза той, когато отново беше в състояние да говори, напълно очарован от идеята.
– Почасово – съгласи се тя. – Почасово, за да ми остава време за работа с рискови капитали. Ще работя с хора, които искат да преуспеят със собствени шоколатерии, със собствени патисерии.
Той подръпна укорително един кичур в косата ѝ.
– Просто не можеш да се откажеш от цялата отговорност за света, нали?
– Екзистенциална вина – тя сви рамена виновно.
Той се обърна по гръб, притегли я да положи глава на гърдите му, галейки косата ѝ, замечтан за точно такъв живот.
– Знаеш ли, може да направя шоколадче "Кейд Марки", в края на краищата. Ще го наречем годежен подарък. Специално, ръчно направено шоколадче "Кейд Марки", което ще продаваме в моя магазин.
Изведнъж ръцете ѝ го притиснаха толкова силно, че той почти остана без дъх, доволен от неподозирания успех на замисления подарък. Но единствените думи, които тя прошепна предизвикателно върху гърдите му, бяха:
– Дай ми знак, когато търсенето стане прекалено високо и ти се прииска да го продадеш за цяло състояние на някоя корпорация, която може да поеме масовото му производство.
Той се засмя и изписа с пръст една невидима дума върху гърба ѝ, леко, деликатно, сякаш надписваше шоколад: Je t'aime.