ЕПИЛОГ
Два дни по-късно Силвен ваеше коледна елха, която скоро щеше да бъде украсена с играчки, пълни с ганаш, специално за коледните празненства в Елисейския дворец, когато двама мъже влязоха в работилницата му. Отначало той дори не вдигна глава. Той се славеше като най-добрият шоколатиер в Париж, а беше Коледа. Не биваше да го безпокоят, когато работеше. Но Кейд, която кръжеше около неговата скулптура и следеше погълнато процеса на извайването, с което го караше да се пипка и да допуска тромави грешки, замръзна.
Силвен я погледна косо, долавяйки моментално изнервянето ѝ. Дори майка му не беше успяла да изнерви Кейд видимо. Той се изправи и насочи вниманието си към посетителите.
Те не бяха високи, макар че петдесетинагодишният мъж беше по-едър, но и двамата се държаха точно като Кейд – сякаш притежаваха целия свят.
– Силвен Марки – каза уверено петдесетинагодишният мъж с безупречно подстригана прошарена коса. – Аз съм Мак Кори. Значи ти си мъжът, който се опитва да открадне дъщеря ми.
Силвен сви рамена.
– Тя искаше да открадне най-доброто. Аз също.
Напрежението на Кейд се разтопи.
– Освен това аз не се опитвам да открадна дъщеря ви. Вече направих това. Така че ако сте дошли тук, за да се опитате да я върнете в правия път, ще трябва да напуснете моята лаборатория.
Кейд спря да се топи и стрелна Силвен с ужасен поглед. Може би беше свикнала хората да стъпват на пръсти около баща ѝ.
Мак Кори се вгледа продължително в него и накрая изръмжа.
– Добре. Май те харесвам. Това все пак е нещо.
Мъжът, който явно беше дядо ѝ, Джеймс Кори, оглеждаше алчно лабораторията. Той изглеждаше невероятно бодър за осемдесет и две годишен старец, сбръчкан и с оредяла бяла коса, но изправен и горд. Силвен не си беше давал сметка, че млечният шоколад е толкова полезен за здравето. Сигурно се дължеше на стеариновата киселина.
– Истински, откровен до втръсване, френски нафукан шоколатиер и сноб – възкликна възхитено старият Кори, оглеждайки го от главата до петите, сякаш Силвен беше картина, която той възнамеряваше да закупи и да добави към колекцията си. Това беше една от най-вбесяващите черти в това семейство. – Трябва да ти го призная, Кейди. Не съм допускал, че никой ще успее да доведе такъв екземпляр в семейството. Как успя да го отучиш да се отнася учтиво с теб?
– В семейството? – Мак Кори подскочи. – Вие двамата вече говорите за семейство? – той изгледа Силвен преценяващо, сякаш анализираше гените му за капацитет да произведат бъдещи изпълнителни директори на фамилния бизнес.
– Обзалагам се – увери го старият Кори. – Тя не си губи ума лесно, но загуби ли го веднъж, то е като гилотина – той прокара ръба на дланта по врата си, издавайки тихо свистене като при спускането на острието. – Край.
– За какво говорите? – попита възмутено Кейд. – Кога съм си губила ума или главата?
Силвен се засмя. Не можеше да се сдържи.
– Никога – призна Джеймс Кори. – Ти обикновено си толкова хладнокръвна и овладяна.
– Каква е? – намеси се Силвен. От първия миг на тяхното запознанство Кейд се беше държала толкова страстно, безпомощно и необуздано. Нима единствената причина за това беше той?
– Бях започнал да се притеснявам, че ще се окаже същата като баща си – довери му Джеймс Кори.
Мак Кори хвърли възмутен поглед към баща си. Кейд явно реши, че баща ѝ беше получил предостатъчно ритници тази седмица, защото се отдели от Силвен и отиде да го прегърне.
Когато баща ѝ я прегърна, Силвен изтръпна от необоснования страх, че другият мъж щеше да я качи в своята лимузина и да изчезне с нея.
– Да не си дошъл в Париж, за да се опиташ да ме разубедиш? – попита тя баща си.
– Не, да потърся апартамент. Двамата с дядо ти смятаме, че е крайно време да се сдобием с едно парченце френска земя.
Едва когато видя как изражението на слисано щастие разцъфтя върху лицето на Кейд, Силвен осъзна какво всъщност ѝ беше коствало да се раздели със семейството си.
– Плюс това изкарахме отвратителен Ден на благодарността, затова си помислих, че ще ни се отрази добре да се съберем всички заедно и да посрещнем Коледа в Париж. Да опознаем новите ни роднини. Оттук е по-близо до Кот д'Ивоар, така че може да убедим Джейми да дойде за празниците.
– Аз съм на осемдесет и две години, а никога не съм посрещал Коледа в Париж – обади се Джеймс Кори. – Можеш ли да повярваш?
Майката на Силвен беше на петдесет и три и никога не беше посрещала милиардери за Коледа, но щеше да ѝ се наложи да свикне е тази мисъл по бързата процедура.