Всъщност коя беше Шантал? Кейд забеляза, че негова светлост маркизът[13] не я беше представил. Може би Шантал беше толкова неотменна част от живота му, че той приемаше присъствието ѝ там за общоизвестен факт.
Кейд повече никога нямаше да излезе от апартамента без мобилния си телефон. Поне сега би могла да го извади и да провери дали няма пропуснати обаждания... което сигурно беше още по-патетично. Сякаш дори докато седеше насред Париж, единственото важно нещо в живота ѝ бяха шоколадовите фабрики "Кори".
Точно онова, което тя се опитваше да опровергае.
– Никого ли не познавате в Париж? – попита Силвен.
Кейд изви глава и го погледна право в очите. Тя ли си въобразяваше, или в гласа му беше прозвучала загриженост? Дали не се канеше да я покани в компанията си в пристъп на coциална жалостивост?
Шантал също доби разтревожено изражение.
– Познавам разни хора – каза Кейд. Какво пък, доста хора тук искаха да се запознаят с нея. От списъка, който ѝ беше дал баща ѝ.
Силвен я изгледа с нескрито съмнение. Кейд тъкмо реши да стане и да излезе – преструвайки се, че се е отбила само за чаша вино, когато сервитьорът с появи с малка бяла чиния е равиоли, които плуваха в облак сметана с босилек и кедрови ядки. Предястието ухаеше божествено и изглеждаше като вратата на затворическа килия, която се затвори пред носа ѝ за цяла вечер. В стомаха ѝ се загнезди едно студено кълбо.
Трябваше да си остане в стаята и да тъне в самосъжаление. Трябваше да вечеря на върха на Айфеловата кула.
(Изведнъж в ума ѝ проблесна видение как вечеря на върха на Айфеловата кула заедно със Силвен Марки, стремглаво като светкавица, колкото да зърне светлините на града, тъмносиньото небе, черната коса и ръката, която ѝ подаваше да опита нещо вкусно. Кейд изблъска образа от главата си.)
Трябваше да се възползва от излизането на Силвен, за да проникне с взлом в работилницата му и да научи всичките му тайни.
Ето, това беше добра идея. Дядо ѝ би се гордял с нея. Толкова би се гордял, че тайната сигурно щеше да се изплъзне от устните му и да достигне до ушите на баща ѝ. Баща ѝ имаше много особено отношение към корпоративния шпионаж. Според него последният трябваше да се практикува дискретно, от хора, които не можеха да бъдат проследени и свързани със семейство Кори.
– Тогава защо вечеряте сама? – попита Силвен.
Тя го изгледа унищожително. Падението от позицията на американска милионерка с мисия да откупи тайните му до обект на неговата социална благотворителност беше брутално. Разбира се, той не беше толкова загрижен за положението ѝ, колкото се стремеше да я унижи.
– Защото всъщност аз не обичам хората – излъга студено тя.
Така, тази реплика щеше да затвори устата на всеки и да го накара да посвети вниманието си на жената, с която вечеряше. Кейд се запита какво ли беше да ходиш с мъж, който умееше да прави онова, което правеше той с шоколада, и който имаше очи тъмни като...
– Нима? – възкликна Силвен, заинтригуван. – Сигурно ги виждате като ходещи долари и евро, или как?
Секунда преди да извади кредитната си карта, да я остави с трясък на масата и да повика келнера, Кейд осъзна, че прогонването ѝ от ресторанта щеше да бъде победа за него. По същия начин, както я беше изхвърлил от своята лаборатория. Само с няколко презрителни думи и един безкрайно презрителен поглед.
Тя вдиша полека, съсредоточена върху равиолите в сметановия сос, съвсем леко оцветен в зелено, и забоде вилицата в средата.
– Бон апети – пожела ѝ любезно Шантал.
Кейд я намрази от дъното на душата си. Стократно предпочиташе подигравките пред любезността на тази красива русокоса парижанка, която седеше срещу също толкова прекрасен магьосник на шоколада.
Равиолите разцъфтяха в устата ѝ: хармонично съчетание от босилек, сол и разтопено масло, кедрови ядки, сметана, съвършена прясна паста с някакъв пълнеж, който Кейд не можеше да определи със сигурност. Всичко това кондензирано в хиляда калории хапката.
Кейд осъзна, че беше затворила очите си, докато се наслаждаваше на хапката, и ги отвори, за да хване Силвен Марки да се усмихва лекичко, докато я наблюдаваше. Сякаш познаваше този момент, тази първа хапка от това ястие и ѝ се наслаждаваше задочно чрез нея.
Наслаждаваше се на вкуса в устата ѝ.
Тя установи, че се изчервява, странна руменина, която се разпростря безмилостно по тялото ѝ. Кейд усещаше как руменината пълзеше по бузите ѝ, избиваше на очи и тя нямаше как да я спре и да запази достойнството си.