Усмивката на устните на Силвен Марки постепенно угасна, но той продължаваше да я гледа. Келнерът се доближи до тяхната маса и Шантал отговори на въпроса му, но Силвен явно не го чуваше.
– Силвен? – каза Шантал. Името му прозвуча толкова перфектно от нежните ѝ френски устни. Окончанието беше толкова съвършено, като диханието на стон. Той не реагира.
Шантал отмести поглед от него към Кейд и някак не ѝ стана приятно. Кейд извърна глава, за да погледне какво ставаше навън.
– Силвен – повтори Тантал.
– Хмм? – гласът на Силвен прозвуча разсеяно.
– Ти as choisi, топ cher?[14]
– Pardon. Oui. Les ravioles[15] – каза той на сервитьора.
Горещата вълна я заля отново.
Това беше абсурдно и смешно, каза си тя. Дали да не се престори, че припада, за да се измъкне от този ресторант? Не, припадъкът щеше да я направи за смях. Сърдечен пристъп? Алергична реакция към босилека? Това би обяснило червените петна по лицето ѝ. Или да се престори, че нещо ѝ е влязло в окото и да изчезне в тоалетната, да се измъкне през прозореца и оттам да си плюе на петите. Кейд се огледа крадешком за табелка за тоалетната, но не видя такава на първия етаж. Което означаваше, че тоалетната беше или в приземието, или на горния етаж. Тя беше почти сигурна, че можеше да прокопае тунел, преди да тръгнат да я търсят, но не знаеше колко точно тоалетна хартия щеше да ѝ бъде необходима, за да усуче въже.
По някаква причина спускането от прозорчето на банята по въже от тоалетна хартия изглеждаше по-приемлив план от унижението да поиска сметката още сега и да излезе от ресторанта.
– Няма ли да ядете? – попита невярващо Силвен.
Този човек не можеше ли просто да си говори с приятелката си? Да обърне гръб на Кейд? Да я остави на мира?
– Не съм много гладна – каза тя. Беше гладна, когато си поръча менюто от три блюда точно преди той да влезе в ресторанта, но сега имаше чувството, че се опитваше да прокара храната си покрай ято пеперуди в стомаха си.
Устните на Силвен се оформиха в онова учудено, красиво френско "о", но без звук. Той погледна чинията ѝ, после устата ѝ. Едната му вежда се вдигна в неизречен въпрос и той отново я погледна в очите.
Какво точно си мислеше, че разбира той за нея? Какви въпроси задаваха очите му, разпалвайки тези пламъчета топлина в дълбините им?
– Днес прекалих с шоколада – побърза да обясни Кейд, без да се замисли.
Силвен доби лукаво изражение.
– Бях при Доминик Ришар – добави сладко тя.
Ударът беше толкова добър, че Шантал зяпна от удивление и малката ѝ ръка с изящен маникюр бързо скри устните ѝ.
Ръцете на Кейд също бяха украсени с изящен маникюр, но тя не умееше да прикрива устата си с тях толкова съблазнително. Французойките пред огледалото ли се упражняваха?
Устните на Силвен изтъняха така, сякаш тя се беше пресегнала и го беше зашлевила през лицето.
– А той продаде ли се? – попита презрително шоколатиерът.
Уловена натясно между лъжата и необходимостта да признае собственото си поражение, Кейд внезапно си спомни, че беше съсобственик на мултинационална корпорация.
– Нямам право да обсъждам поверителни преговори – каза тя със същото хладно спокойствие, което беше използвала на бизнес срещи хиляди пъти преди.
На Силвен Марки това никак не му хареса. Той се обърна най-сетне към дамата си, но очевидно вътрешно кипеше от яд.
– О, значи вие сте се опитали да купите Силвен? – игриво попита Шантал, явно в опит да разчупи напрежението и да си върне неговото внимание и своята приятна вечер. – Колко струваш, шери.
Силвен прониза Кейд с гръмоносен поглед.
– Аз не се продавам.
– О, не знам – подхвърли мило Кейд, търсейки идеалната презрителна реплика. Което беше много трудно на родния език на противника, опита се да се утеши тя впоследствие. – Вчера платих близо хиляда долара, за да опитам парченце от вас.
Веждите на Шантал литнаха нагоре. Дори това правеха съвършено изискано.
Устните на Силвен оформиха отново красивото френско "о". След което се разтеглиха в усмивка.
О, боже. Какво беше изтърсила? Прииска ѝ се земята да се отвори и да я погълне.
На Силвен му беше необходима цяла една минута, преди да успее да изглади злорадата си усмивка в нещо по-цивилизовано, кадифено, прекрасно самодоволно ухилване.
– Хм, така беше.
Кейд дори да не можа да смотолеви нещо като "хапка от нашите шоколадови бонбони", за да изглади впечатлението от думите си. И тя, и той знаеха, че когато беше вкусила шоколада му, тя всъщност беше вкусила частица от него.