Отново я обзе въодушевление. Кейд се огледа в малката лаборатория – чудна обител на задушевността и творението, толкова различна от шоколадовите фабрики, в които тя беше пораснала.
– By – Силвен Марки не довърши онова, което бе започнал да казва, а затвори решително устата си. Нещо проблесна в очите му, разчупвайки хладния му контрол.
Ярост.
– Вие искате да поставите моето име върху ваши продукти? – повтори той, полагайки огромни усилия да овладее гласа си, изражението си, но очите му хвърляха мълнии. – Моето име? – махна с ръка към мястото няколко метра по-нататък, където се пълнеха, затваряха и завързваха вълшебните кутии щамповани със същото това име. – Силвен Марки?
– Аз...
– Върху блокчета "Кори"?
Трийсет и три цента в Уолмарт. Тя се изчерви от корените на косата до палците на краката си и напъха ръка в чантата си, напипвайки блокчето в лъскава станиолова опаковка с кафяви букви, неин талисман за сила и срамна тайна едновременно.
– Ще бъде различна линия. Гурме линия...
– Мадмоазел... – устата му застина, замразявайки нейното въодушевление под налягане толкова бързо, че Кейд усети опасността от експлозия. – Вие ми губите времето. А аз губя вашето. Никога няма да се съглася да работя с "Кори".
– Но вие само чуйте...
– Оревоар – той не помръдна. Не я изпъди. Стоеше над полутемперирания шоколад и я пронизваше с очите си с цвят на парченца какао и я накара, само с погледа, думите, господството над собственото си царство, принуди я да се обърне и да излезе.
Кейд трепереше от срам и гняв, докато правеше онези пет крачки до вратата към магазина, осъзнавайки, че тя му бе позволила това. Беше му позволила да запази контрол над неговия свят и да я изхвърли от него. Тя не беше човек, който позволяваше да бъде командван. Трябваше да остане и да отстоява онова, което искаше.
Тя се насили да се обърне и да се изправи лице в лице с унижението още веднъж, но вратата беше само на три крачки пред нея. Тя стисна шоколадовото блокче в чантата си и се постара да извърви тези три крачки презрително. Но отстъплението не може да бъде презрително. Никой не се впечатляваше от презрително отстъпление.
Върви по дяволите, Силвен Марки. Има и други шоколатиери в Париж и дори по-добри от теб. Ти просто си нашумял в този момент. Ще съжаляваш.
Тя пусна вратата между лабораторията и магазина да се затръшне зад гърба си, обирайки неодобрителните погледи на клиентите и служителите, които изразиха своето мнение за невъзпитаните американци със съвсем леко свиване на устните.
Америка можеше да ги купи и продаде във всеки един момент.
По дяволите. Трябваше само да си залепят етикетче с цената и да вземат парите.
Кейд се устреми към стъклената врата, която водеше към улицата.
– Мадам – обади се младата жена на касата, посочвайки голяма кесия с цвета на сурово дърво, щампована с името на Силвен Марки. Изражението ѝ – излъчващо неутралност, под която прозираше непоклатимо убеждение за превъзходство – събуди в Кейд желанието да я зашлеви. – Шоколадът ви.
Кейд се поколеба. Кредитната ѝ карта сякаш бе направена от бодлива тел, толкова болка ѝ причини да я извади и подаде на касиерката.
Тя се обърна и видя Силвен Марки да я наблюдава през остъкленото прозорче, единият ъгъл на плътните му, тънки устни се изви развеселено, досадено, презрително.
Кейд стисна зъби толкова силно, че се учуди от здравината им. Той се върна към работата си, забравяйки за нея. Собствената ѝ ярост се нажежи до бяло.
Тя се подписа върху бележката за извършено плащане на сума от почти хиляда долара за пет хилави кутии шоколад и излезе на улицата.
Отчаяно искаше да се качи драматично в някоя лимузина или поне да поеме към парижкия залез. Вместо това извървя десетина крачки през улицата, мина през една тъмнозелена врата и се качи в един толкова малък асансьор, че най-накрая прозря истинската причина, поради която французойките не надебеляваха. Клаустрофобия.
Торбата с шоколадовите бонбони се смачка, притисната до краката ѝ. Асансьорът спря със скърцане шест етажа по-нагоре. Кейд влезе в апартамент, който беше наполовина по-малък от собствената ѝ спалня, хвърли кесията с шоколадовите бонбони върху леглото и изгледа унищожително магазина на Силвен Марки отсреща. Толкова се беше вълнувала, когато намери този малък апартамент под наем точно над неговата шоколатерия. Изглеждаше толкова по-истинско, толкова по-съзвучно с онова, което искаше да направи от луксозен хотел на няколко крачки от Шанз-Елизе. Вървеше с някои саможертви, например, че трябваше да открие как да използва обществената пералня, но това ѝ се беше сторило разумна цена.