След това понечи да вдигне огромния казан с разтопен шоколад с юношеска увереност, но залитна, изненадан от тежестта му.
Силвен пусна клечката за зъби и подхвана ловко казана, засмя се и го занесе до машината, където изсипа съдържанието му в отвора с такава лекота и сръчност, сякаш изобщо не забелязваше товара си.
– Къде са ти мускулите, Малик? – подхвърли засмян един от сладкарите.
Малик, както явно се казваше тийнейджърът, се смути малко и се изпъчи важно, сякаш за да покаже бицепсите си през сладкарската куртка, в която беше облечен.
– Вече не ми остава време за фитнес залата, постоянно вися тук! – възрази той.
– Може би трябва да ти даваме да носиш повече казани, за да поддържаш форма – пошегува се слабият мъж с очилата. – Ето, опитай с този – той му подаде една метална купа с големината на обикновена купа от кухненски миксер.
– Или тази, ако другата е прекалено тежка – обади се широкоплещест мъж, смъквайки от рафта една малка тенджерка, която изглеждаше прекалено малка за каквато и да е практическа употреба в тази лаборатория.
– Добре, добре – изръмжа Малик. – Аз мога да нося казана. Просто не бях подготвен.
Нищо чудно, че почти всички тук изглеждаха толкова стройни и стегнати, помисли си Кейд, опитвайки се да прецени тежестта на първия казан с шоколад. Над двайсет и пет килограма, определено. Четирийсет?
Колко пъти на ден пренасяха такива казани?
Сигурно твърде често, за да ги броят.
Силвен спря до Кейд с все още развеселено лице. Вглеждайки се в това засмяно лице, тя почувства как в нея премина нещо подобно на дълга, щастлива въздишка.
– Днес можеш да вземеш някоя от моите куртки – каза той. – Онзи ден се беше изгубила в куртката на Бернар. И прибери косата си под това – той ѝ подаде обикновена книжна шапка, каквато носеха всички в лабораторията, освен него и Паскал. – Не мога да допусна някой да намери косъм в моите шоколадови бонбони.
Кейд предположи, че Бернар беше едрият мъж. Но куртката на Силвен също не ѝ беше по мярка. Тя започна да навива ръкавите, питайки се защо не ѝ беше предложил да облече някоя от дамските куртки. Може би предпочиташе да заема своите собствени вещи.
Фактът, че носеше неговата куртка я накара да се усмихне с една озадачаваща ведрост. Все пак Кейд се смущаваше да стои съвсем близо до него в присъствието на други хора, след дивия секс насаме, но сега смущението ѝ беше поносимо.
– Това за какво служи? – попита го тя, застанала пред фолиото с миниатюрните капки в двата нюанса зелено.
– Експериментирам с нова декорация за моя шокола Кюриосите – каза Силвен. – Ла ганаш о басилик – добави той, в случай че тя беше опитала всички творения в кутиите с неговите шоколадови бонбони, без да осъзнае, че Curiosite беше деликатно овкусен с босилек. Честно казано, Кейд не би успяла да отгатне вкуса, ако не беше малкото гланцирано листче хартия, което обясняваше и описваше всеки един шоколадов бонбон. Босилек, за бога. Нищо чудно, че той намираше нейното увлечение по канелата за толкова демоде. – Когато се втвърди, ще го поставим върху овалните бонбони, които излязоха от машината. И ще видим дали ни харесва.
– Колко различни видове ганаш имаш? – попита тя, защото беше пленена от произношението на думата ганаш от неговата уста.
Подобно на шокола, тя звучеше като съблазнителна милувка.
– Двайсет и четири вида ганаш о шокола към момента – каза той.
Ганаш о шокола. Съчетанието на двете думи разпали тялото ѝ, изпращайки малки пламъчета към нейното лоно, към гърдите ѝ, към вътрешната страна на китките ѝ, към ямката на шията ѝ.
– Деветнайсет тъмни, с различна интензивност и вкус, и пет млечни.
– Кой ти е любимият? – кажи го отново, примоли се безмълвно тя. Кажи ганаш о шокола още веднъж.
Той поклати глава.
– Нямам любим. Ако не смятах всеки един за най-добрия, нямаше да ги продавам.
Кейд въздъхна тихичко и си напомни, че шоколадовите десертчета "Кори" бяха най-добрите от своя вид. Видът, който се продаваше с милиарди бройки и който беше достъпен на всяка каса във всеки един супермаркет.
Не, не беше само заради това. Видът, който пораждаше привързаност у хората, усещане за уют, който им даваше чувство за сигурност и носеше полъх от детството им. Онзи вид шоколад, който ги предразполагаше да седят щастливи пред камината, да се смеят и да си приготвят шоколадови сандвичи с бисквити и разтопени дъвчащи бонбони.