По този начин не се излагаше, не сваляше щитовете си, така че онзи студен, дистанциран поглед да нарани нежната ѝ душевност. Той направи едно рязко, удивено движение, което спря в последния момент, сякаш съжали, задето се беше показал толкова рязък и удивен. Тъмните му очи се вгледаха напрегнато в нея, сякаш той беше шоколад, а тя беше, да кажем, плесенясало сирене, и той се питаше какво ли би се получило от комбинацията между двете субстанции.
Кейд усети, че започва да се изчервява, цветът пропълзя изпод шала и заля лицето ѝ. Вътрешностите ѝ трепереха с надежда, че ако се свиеха достатъчно, можеха да се отрекат изцяло от нея, да се мушнат в малкия асансьор и да се качат горе в апартамента, докато обвивката обикаляше наоколо и вършеше такива ужасни неща, които ги изпълваха със съжаление, че изобщо са се родили.
– Искаш да се разходим ли? – повтори той, сякаш проверяваше дали не бе допуснала грешка при изразяването на родния му език. Тъмните му очи продължаваха да я изучават, сякаш искаха да я разтопят до нещо, което можеше да разбере, но иначе неговото овладяно, сдържано изражение остана непроницаемо.
Определено не издаваше чувство за неочаквана, непреодолима радост от нейното предложение.
– С мен? – уточни той.
Кейд щеше просто да отиде да се разхожда сама. Или пък щеше да се качи в своя апартамент и да се скрие. Само че той беше точно над неговата шоколатерия. Може би тя щеше да се свие на кълбо в частния си самолет и да отлети обратно в Америка. Може би това беше най-разумната следваща крачка.
– Искаш да правиш с мен нещо друго освен...? – той не довърши изречението. С ръка на нивото на корема, той пошава с пръсти между себе си и нея, между неговата шоколатерия и нейния апартамент. След това същата тази ръка се обърна нагоре с дланта, отворена, в знак на пълно недоумение.
А тя си беше помислила, че вечерята снощи беше превърнала тяхната връзка от чисто сексуална в нещо, може би, малко по-емоционално.
Очевидно приготвянето на вечеря за нея беше просто още едно средство за получаване на секс.
Сега червената вълна върху лицето ѝ беше по-алена от шала ѝ, а нещо още по-лошо напираше в очите ѝ: сълзи. Постоянно плачеше в тази глупава страна. У дома Кейд никога не плачеше.
– Забрави, че го казах – промълви тя на английски, защото не можеше да си спомни как да го формулира на френски, после се завъртя и се упъти към входната врата, стиснала ръцете си в юмруци в джобовете на палтото си.
Той я хвана за ръкава и я принуди да спре.
– Много бих искал – внимателно каза той на английски.
Кейд премигна бързо, за да окаже отпор на тези глупави, наранени сълзи. Акцентът му и начинът, по който използваше родния ѝ език, я сразиха напълно.
Той мушна ръка в джоба на палтото ѝ, за да улови ръката ѝ в своята, под прикритието на двете ръкавици, неговата и нейната.
Последния път, когато ръцете им бяха сплетени, той беше протегнал ръката си над главата ѝ и я беше приковал към матрака.
С непонятно учудено сепване Кейд осъзна, че за първи път се държаха за ръцете.
– Прекрасен следобед за разходка – добави той.
Зависи. Следобедът беше студен и сив, с вледеняващ кожата вятър и с намек за сняг, който вероятно щеше да се окаже просто студен дъжд. Беше следобед, подходящ за разходка, когато някой те държеше за ръка, когато между вас трептеше нещо топло и специално, когато знаеш, че можеш да се прибереш вкъщи и да се гушнеш до този някой, че не си сам пред настъплението на зимата.
Дали те знаеха това? Дали знаеха, че не бяха сами в навечерието на зимата?
Вървяха по улиците, които едва бяха изсъхнали от снощния дъжд. Минаваха покрай магазини пълни с неща, които човек трудно можеше дори да си представи някъде другаде. На една витрина бяха изложени стари дървени щампи за граниране на маслото, избито от млякото на собствената ти крава. Друга излагаше на показ най-фини ленени завивки, избродирани на ръка с пурпурно и запълнени с бледолилаво. Друг магазин предлагаше ванилия. Нищо друго, освен зърна и шушулки ванилия от Таити, Мадагаскар, Мартиника.
Когато стигнаха до реката вече падаше здрач. Беше студено, но те бяха облечени топло. Силвен я поведе наляво покрай горните кейове, за да минат по Пон Ньоф.